Галерия-книжарница „София-Прес” представя изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” на Марио Николов (5-20 октомври)

От 5 до 20 октомври в галерия-книжарница „София-прес“ ще бъде изложена експозицията „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?“. Иложбата живопис и рисунки на художника Марио Николов ще бъде официално открита на 5 октомври (сряда) от 18:00 часа.

„УЛИЦИТЕ винаги са били мястото, където се пресичат линиите на живота. Улиците са символ - огледален образ на обществото. Но и символ на... развита общинска планировка и са основен елемент на градската инфраструктура. През последните две години станахме свидетели на същински феномен: улиците в различни краища на света опустяха. От тези в пренаселените мегаполиси до... уличките в малките селца.

Парадоксално, но мнозина от хората - по различни причини - сякаш не осъзнаха, че нещо се е случило и случва, но всъщност по безпрецедентен начин беше прекъснат животът на... Живота. Системен бъг. Улицата беше жестоко наранена: нейният дух и нейното тяло бяха инквизирани, а белезите несъмнено ще останат неизличими.

Парадоксално, но улиците се обезцветиха. Сякаш от тъга. Да, всеки е виждал празни улици: късно вечер, рано сутрин, в нетърпима жега или в непоносим студ, но сега беше различно: празни улици, като празен живот. Абсурдна пиеса, film noir, антиутопия... Видяхме тези улици. Питаха властно: „Къде отиваш?”, а всеки разумен човек недоумяващ, се чудеше: „Къде отиваш, разумни човеко? (Quo vadis, Homo sapiens?)”

Отворена - затворена улица. Но не по силата на... Правилника за движение по пътищата, а според съвсем различни, познати от други мрачни времена „правилници”. За щастие - от време на време - улиците се пробуждаха, оживяваха: и като дух, и като материя, и като цвят...

Животът неотменно се завръща, но вече идва моментът, в който трябва да бъдат задълбочено изследвани всички аспекти на този драматичен феномен. Заради бъдещето ни. По-скоро - заради бъдещето на децата и внуците ни.

Идеята на изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” - един своеобразен „репортаж от улицата” - е да преразкаже, да анализира и да интерпретира тази немислима доскоро трансформация на градското пространство и свързаната с нея обществена ситуация, но чрез езика и средствата на изобразителното изкуство: от визуалната конкретика на очевидното през психологическите проекции до философските, морално-етическите, естетическите и културологичните измерения на проблема. Несъмнено, темата е обширна, сложна, противоречива и е невъзможно да бъде изчерпана с индивидуална изява, каквато е една неголяма изложба, но смятам, че за да бъде поне обозначена траекторията, пътят към истината въобще, обществото се нуждае от различни, безпрестрастни и откровени мнения.

Изложбата „Улици. Quo vadis, Homo sapiens?” е разделена на три условни части: преди, по време и интуитивно - след „събитията от 2020/2021 г.” 

В тази експозиция представям своите визуални размисли на художник, гледната си точка на репортер, за когото „фактите са свещени“, и разсъжденията на писател, т.е. на човек, посветил по-голямата част от живота си на изобразителното изкуство, на журналистиката и на литературата. Смятам, че по тази причина, най-подходящото място за осъществяването на тази изложба е именно галерия-книжарница „София-прес”, чието пространство е една своеобразна „улица”, където се срещат и обединяват три обществено значими творчески, но и граждански посоки.

Освен свои картини и рисунки - някои от тях интерпретации на творби от прочути художници като Питер Брьогел Стария (Pieter Bruegel de Oude; c. 1525-1569), руският авангардист (конструктивист) Владимир Татлин (1885-1953), магичният М.К. Ешер (Maurits Cornelis Escher; 1898-1972), и на кинокласики-антиутопии като „Метрополис” (Metropolis, 1927) на Фриц Ланг (Fritz Lang; 1890-1976) и „Алфавил” (Alphaville, une étrange aventure de Lemmy Caution, 1965) на Жан-Люк Годар (Jean-Luc Godard; 1930-2022), в „Улици...“ съм включил и оригинални произведения на известни автори, работили през XX в., като френският график Робер Белц (Robert Beltz; 1900-1981) с великолепната му гравюра „Корабът на глупците” (1977); австрийският военен художник Лудвиг Хесхаймер (Ludwig Hesshaimer; 1872-1956 ) с „Часовникова кула в Шeсбург” (днес: Сигишоара, Румъния - паметник на Световното културно наследство на ЮНЕСКО; родно място на граф Влад II Дракула (1400?-1447) и на българския архитект от австрийски произход Фридрих Грюнангер - Friedrich Grünanger; 1856-1929) от 1927 г., както и на сънародничката му Херта Чьорниг-Гобанц (Herta Czoernig-Gobanz; 1886-1970) и нейната прекрасна графика „Виена. Албертина” от края на 50-те години на миналия век, и други...

Ще завърша с думите, които написах по повод връчването на Наградата за живопис, с която бях удостоен на Осмото международно биенале „Изкуството на миниатюрата” - Русе 2021:
„Мисията на художника, и въобще на човека, отдал живота си на Изкуството, е да осмисля и да пресъздава света около и вътре в себе си чрез своята Интуиция. Според мен, интуицията е най-силният и най-верният начин, с чиято помощ можем да разберем кое е истинското и кое измамното.

От почти две години живеем във „време на преформатиране”. Кой, кога, къде, как, с каква цел е решил да промени света: спорни, трудни въпроси, чийто отговор е като лабиринт; нееднозначен, но едно нещо е много важно: човешката цивилизация не трябва да допуска да бъдат „преформатирани” Истината, Вярата, Надеждата, Любовта. Защото случи ли се това, то тогава не само всеки от нас, но и животът ни, ще бъде превърнат в евтин банален артикул, маркиран - за по-сигурно - с вездесъщия кюар-код (OR-code)...”“, коментира авторът на изложбата Марио Николов.

Марио Николов е роден на 14 февруари 1964 г. в София. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско. В периода 1992-1993 г. учи графичен дизайн и реклама в Колежа към Журналистическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в областта на живописта, приложните изкуства и графичния дизайн.

През 1997 г. излиза дебютната му стихосбирка „МузиМузеиМухи” (изд. „Хермес”), а през юли 2002 г. - втората му книга „Джаз слушат мечтите ми” (изд. „ФАМА”), по която през ноември 2007 г. е поставен камерен мултимедиен спектакъл, с който е открита XXX Национална джаз среща в Русе.

От 1992 до 2008 г. работи последователно във вестниците „Рудничар”, „Подкрепа”, ПАРИ и „Дневник”.

От 2007 г. членува в Съюза на българските журналисти.

От 2016 г. членува в Съюза на българските художници.

От 1 юни 2011 г. до февруари 2018 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com, чийто главен редактор и основател е.

Марио Николов е автор и редактор на повече от 3000 текста (информации, анализи, коментари и интервюта) в областта на изкуството и културата.

Произведения на художника са собственост на частни сбирки в Австрия, България, Германия, САЩ, Словакия, Турция, Франция, Уелс и Чехия. Носител е на награда за живопис на Осмото международно биенале „Изкуството на миниатюрата”, Русе 2021.

От септември 2013 г. живее и работи във Виена, Австрия.

Изложби:

2022
- „Докосване“ - съвместна изложба със Стефка Николова, Доходно здание, Русе.

2021
- Осмо международно биенале „Изкуството на миниатюрата”, Русе.

2019
- Международна изложба CONSUL’ART, галерия La MAMA (La Maison de l’Artisanat et des Mеtiers d’Art, Marseille), Марсилия, Франция.

2018
- „Moderato e Maestoso” - самостоятелна изложба, Galerie Atelier A, Виена;- „Разминаване на пространствата” - [a] cube contemporary, София;- „По пътя” II - самостоятелна изложба, Български културен институт (БКИ), Братислава.

2017
- „По пътя” - самостоятелна изложба, БКИ - Прага.

2014
- „Обратната страна на залеза” - самостоятелна изложба, БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена.

2013
- „Цветен калейдоскоп” - обща изложба в Galerie Gamma, Бургенланд, Австрия;- „Врата към...” - самостоятелна изложба, галерия „Арт 36”, София.

2012
- Ver Sacrum („Свещена пролет”) - БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена.

2010
- „Когато те докосне Светлина” - БКИ Дом „Витгенщайн”, Виена;- „Въпреки че…” - самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”, София;- „Културен диалог между България и Австрия” - St. Basilius Saal, Виена.

2009
- „Диалог” - Galerie Rienoеssl, Виена;- JAZZ! - Международен етноджаз фестивал July Jazz, Смолян;- „Отражения” - самостоятелна изложба, галерия „Аросита”, София.

2008
- „Тиха нощ, свята нощ”, галерия Universum, Варна;
- „Фиеста - синя нощ, слънчев ден”, Galerie Palina, Виена.

2007
- „Прелюдии” - самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев”;- Обща изложба, Международен етноджаз фестивал July Jazz;- „25” - обща изложба, Classic Gallery, София;- „Пробуждане” - галерия Universum, Варна;- „Орфическа симфония”, Galerie Palina, Виена.

2005
- Самостоятелна изложба - галерия „Артамонцев”.