Фойерверките, които ползваш, показват какъв си

Всичко,  което правим,  пряко или косвено показва що за хора сме. Какви са нашите проблеми, желания, страхове, липси или излишъци. Те показват дори онези неща, които съзнанието ни не знае, защото подсъзнанието ни крие от нас. Показват и онези неща (най-често проблеми), които индивидът го е страх да приеме или директно отрича,  въпреки че някъде вътре в себе си знае за тях.

За нас говорят много автомобилите,  които караме, спортовете, които харесваме или практикуваме, хората,  с които комуникираме, дрехите, които носим, марките, които предпочитаме, музиката, която слушаме, книгите, които четем, жените и мъжете, които харесваме и… разбира се, фойерверките, които използваме.

Пиротехниката обаче има много по-силен ефект върху нас, отколкото смятаме. Преди да станем разумни индивиди и да се базираме на законите на психологията, ние сме животни. И именно затова имаме онова първично животинско чувство на почит и благоговение  към огъня. В немалко митове и легенди онзи, който държи огъня и изпраща светкавици на земята, или язди колесница с огнени колела, е или бог, или най-малкото полубог. Затова много хора изпитват нескрито удоволствие да си играят с огъня, да го гледат… Това е и причината да палим огън, когато сме на къмпинг – той събира хората, в къщите се правят огнища, които също са важен фактор дори когато камините в днешно време са предимно декоративни. Когато се прави барбекю или скара – това е символ именно на огнището, в което ние приготвяме храна точно както са го правили нашите прародители няколкостотин хиляди години преди нас.

Най- важното обаче е  кой управлява огъня. Гостите на едно градинско парти никак не изглеждат примитивни и въпреки това често се разделят на мъже и жени – мъжете са около барбекюто, а жените правят салата. Това не е сексизъм – това е нашата родствена памет, която се активира на много ниско животинско ниво, когато жените са събирали плодове и семена, а мъжете са ловели плячката и са я приготвяли на огъня (след като той е бил открит). И да,  мъжете мразят някой друг да им пипа скарата, защото това е почти толкова интимно, колкото някой да пипа жена им. Защото огънят ги поставя в ролята на алфа мъжкари, тези, които в момента са силните. Тези, които управляват стихията. А другите мъже стоят около тях и… чакат. Чакат точно като в сцена с глутница, уловила голяма плячка, но първо трябва да се нахрани алфа-мъжкарят, а после всички останали.

Но да се върнем на фойерверките

Съвременната пиротехника позволява безкрайно много нови всевъзможни огнени забавления. Най-често те са свързани не само с огън, но и с шум. Силни тътени се чуват по всички български градове дни преди Коледа и това продължава до кулминацията в 00:00 на 1-ви януари, когато се разиграва микро-версия на третата световна война. Тогава,  в продължение на около 30-40 минути, всичко гори и най-вече гърми.

Но защо е важно да има гърмежи

Какво всъщност са гърмежите? Силен шум,  предизвикан от огъня. Силен шум обаче издават и други познати ни дейности, които рядко свързваме с фойерверките. Шумните мотори, шумните автомобили с умишлено пробито гърне, за да звучат още по-басово, шум от пилене на гуми, шум от футболна агитка, шум от дете или тийнейджър,  който вика на родителите или на приятелите си с цел да бъде чут. Последният не разчита на доводите, а на шума. Колкото е по-гръмогласен, толкова това показва безсилието да отстои своята теза с доводи и всъщност е опит за заглушаване на противника. За съжаление, това често се случва и на възрастни индивиди, което пък  показва, че възрастта не означава интелектуално израстване.

Но защо вдигаме толкова много шум?

Това е отново в нашата първична природа. В нас живее разумното същество и примата. Единият управлява електроцентрали с ядрено гориво, пише книги, стъпва на Луната и изпраща сонди из целия Космос, създава интернет технологиите и се бори с всички болести. Другият е примитивен като всеки примат и прилича повече на своите братовчеди,  маймуните, отколкото на човек – той обича да яде, да пие, да прави секс, да се бие. Той е глупав, но осъзнава йерархията, при която, като всеки индивид от мъжки пол иска да е алфа-мъжкар, не заради друго, а заради по-лесния достъп до женски, които си падат по основно по “алфите”.

Във всеки човек живеят и разумният индивид, и приматът,  но въпросът е кой от двамата надделява през по-голямата част от времето.  Интелектуалците, мразени от повечето хора всъщност, са елиминирали примата в себе си и са му дали да се шири в едни 10% от времето,  при това с намордник и на каишка. Това ги прави алфи без да се налага да се доказват, да вдигат шум, да се бият в гърдите или с другите, защото те ги превъзхождат,  благодарение на своя интелект. Защото дори приматите знаят, че който е интелигентен и умен, може да управлява всичко – от огъня до цялата популация. За това приматите мразят интелектуалците. Защото приматите дават на 90% превес на маймуните в себе си и ежедневието им често се свежда до първични нужди – основата от пирамидата на Маслоу – ядене, пиене, секс, потомство, къщи и други материални придобивки.

Празниците дават един пореден шанс на приматите да се докоснат до алфа-мъжкарска позиция управлявайки огъня. Така те отиват в магазините, където харчат големи суми пари (+1 точка), след което палят фитила и с гръм и трясък парите се превръщат във взривна вълна и барутен дим.

Ако трябва да обобщим,  колкото по-силен тътен предизвиква пиротехниката, колкото по-дълго време трае, колкото повече свети, колкото по-нависоко лети и колкото е по- по- по- по… , толкова повече приматите показват своето социално и житейско благополучие пред другите примати, заявявайки територия, заявявайки позиция в обществото, заявявайки желанието си да бъдат чути,  заглушавайки тихите интелектуалци…

И така за поне 30 минути всяка година…

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.