Фолклорните герои, които не познаваме

художник: Дамян Дамянов

Българите са създали не едно фолклорно същество, не един фолклорен герой. Днес много от тях не са познати, колкото други. Желанието на хората от миналото да обяснят всички странности на времето, на природните явления ги е накарало да съставят многобройни истории. Много от тях са вплетени в новоиздадената книга на издателство Сиела „Баба Марта и месеците“. Авторът Слави Ганев е събрал в нея поучителни притчи и легенди, вдъхновени от фолклора, подходящи за възрастни и деца. Главните герои в нея са тъкмо месеците, повелителите на годишните времена и природните стихии: Марта, двамата и брата Голям и Малък сечко, добродушният Април, хубавецът Май. Забавните случки, в които са замесени обаче, нямаше да бъдат същите без присъствието други чудновати персонажи, произлезли от българския фолклор:

Ветровете

Старите българи са дали имена и образи на самите ветрове. Те били големи и силни юнаци, ала в непрестанна вражда помежду си. Най-могъщ сред тях бил Влах – северният вятър. Негов заклет враг, разбира се, бил Лодос – южният вятър.

 

илюстрация – Дамян Дамянов

Според българите четиримата ветрове някога били първи побратими, според други легенди – дори братя. Те обаче се скарали непримиримо и оттогава не намират покой. Източният и западният вятър не били толкова могъщи, затова отстъпили, ала Влах и Лодос водели дълга борба векове наред. Единият вледенявал целия свят, другият – стоплял го, приканвал пойните птици, карал дърветата да разцъфтят. Причината за спора и неговото разрешаване са подробно разяснени в „Баба Марта и месеците“.

Баба Година

Месеците не се появили на света от нищото. Тяхна майка била Баба Година, която обикаляла земята по всевечния си път. Всеки път, когато го започвала отначало, идвала и новата година за хората. Баба Година имала дванадесет деца. Според фолклора, единствена нейна дъщеря бяла Марта. Останалите ѝ деца били момчета.

Баба Година е ключов персонаж за хората. Макар и да не е често споменавана от народа в творчеството му, известна е например пословицата „Нова година – нов късмет“. Годината е носила късмети за людете, а те трябвал да ги заслужат.

 

Пижо и Пенда

Съгласно българския фолклор Пежо бил голям юнак. Млад и силен момък. Пенда пък – млада красавица от съседно село. Днес и двамата са познати на всички българи, тъй като са увековечени в типичната за нашите земи мартеница – бял и червен пискюл. Белият е младоженец, а червения – неговата невеста. В тия цветове се обличат бъдещите мъж и жена на сватбената церемония по стар славянски обичай. Историята на двамата влюбени не е чудновата, не е изпълнена с премеждия, не е тъжна, нито пък весела. Пижо и Пенда били просто красиви, млади влюбени. Нямало по-личен юнак от него, нямало по-лична мома от нея, затова и останали запомнени завинаги с хубостта и взаимната си обич. Дори сприхавата Марта и благословила на венчавката им. По тая причина хората ги увековечили в мартеницата.

 

Снежната царкиня

Българският фолклор изобилства от красавици. Така е и Снежната царкиня. Тя била колкото хубава, толкова и коварна. Живеела на хлад в ледения си сарай и изкушавала млади юнаци, за да ги вледени. Заради нея се скарали и четиримата побратими ветровете.

илюстрация – Дамян Дамянов

Може би образът ѝ се е появил в народното ни творчество от литературни източници, тъй като за нея не са запазени многобройни истории, а само няколко.

Накрая Снежната царкиня си избрала съпруг измежду ветровете и заедно имали дете. Тя обаче едва ли чувствала любов. Коварният ѝ нрав не разрешавал да изпитва подобни чувства.

Интерпретации на всички тези легенди, под формата на поучителни притчи и пълнокръвни сюжети са събрани в „Баба Марта и месеците“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.