Интересни мисли напират в главата ми днес рано сутринта. В социалните мрежи различни компании показват подредените торбички и кутии с коледни подаръци, които са приготвили за своите бизнес партньори – най-често календари, разни сладки изкушения, алкохол и други дреболии, в зависимост от креативността на маркетинг отдела или човека, на който са възложили тази сложна задача.
Докато ги гледах, в главата ми се върна една ключова сцена от филма “Списъкът на Шиндлер”. За тези, които не знаят, Оскар Шиндлер е реален човек – индустриалец, който успява да спаси близо 1200 евреи от сигурна смърт като… ги откупува от нацистите срещу пари.
Ключовата сцена, която свързвам с коледните подаръци, е точно на финала на филма, когато той осъзнава, че само срещу значката си е можел да купи (спаси) още един човек. Ако е продал колата си, още двама-трима, ако…
В следващите няколко дни до Kоледа между фирмите само в България ще бъдат разменени хиляди торбички с лакомства и календари, които никой не ползва, защото всеки ползва основно календара на телефона си. Но нека да посмятаме. Да вземем само 1000 фирми, които изпращат около 50 торбички, струващи им около 50 лв.едната. Това прави сумата от 2 500 000 лв. Трябва да ви кажа, че това е много, много консервативна сметка, защото фирмите, които разменят подаръци, са повече и често се изпращат до повече от 50 получателя на по-висока стойност. Вероятно сумата е над 5 000 000 лв., ако добавим и всички допълнителни разходи около това, но нека се спрем на тази скромна сума от два милиона и половина.
Колко живота можем да купим срещу тази сума? Да, в момента нямаме лагери, от които да откупуваме хора, за да ги спасяваме, но имаме болници, които все още остават недостъпни за много деца и техните родители, защото им липсват пари, за да си купят малко здраве и живот.
Само в сайта на фондация Павел Андреев можете да намерите малко над 90 кампании за събиране на средства именно за живот. Не за някакви каузи от типа да боядисаме катерушката в квартала, за да могат децата ни да си играят. Кампаниите искат някакви смешни суми пари на фона на разхищението в дните преди Коледа за календари и шоколади, които обаче не са никак смешни за родителите на тежко болни деца. Повече за кампаниите можете да намерите тук.
Истината е, че не мога да съдя някой, който е изкарал парите си, за какво ги харчи. Нито имам право, нито симпатизирам на социалистите/демократите, които всячески искат да вземат парите на богатите и да ги преразпределят на бедните, създавайки илюзорна справедливост. Не е това начинът. Но пиша тази статия, защото някой някъде може и да не се е сетил, че има възможност да похарчи една малка сума пари по начин, който да му донесе по-голямо удовлетворение и смисъл. Някой може да не си е калибрирал ценностите и това да му даде нова цел, нова посока и мотивация. Някой там, сред хилядите хора, които ще прочетат тази статия, може да промени посоката на паричния поток и следващата година няколко човешки същества да получат коледен подарък под формата на живот.
Пък шоколадите, децата ще си ги купят сами някога ,когато оздравеят.
Весела Коледа!
