Ето защо си нещастен…

Предполагам, че щом сте тук, то има поне една сфера в живота ви, в която не се чувствате щастливи. Може би заплатата ви не е толкова голяма, колкото ви се иска. Или пък работата ви не е толкова престижна, колкото на приятелите ви. Може би не ви върви в любовта или нещо изначално е сбъркано и щастието все ви се изплъзва.

Ако се чувствате нещастни, не сте сами. Самата идея, че трябва постоянно да сме щастливи, е концептуално погрешна и още повече възпрепятства щастието. Организираме ежедневието си около това да се докопаме до щастието до такава степен, че в крайна сметка се превръщаме в едни изнервени, лутащи се и тревожни сенки, които се самообричат на емоционална мизерия.

Представата за щастие

Американската психологична асоциация определя щастието като емоция, свързана с усещането за радост, удовлетворение и благополучие. Ключовата дума в тази дефиниция е емоция. Емоциите по природа са нетрайни състояния. Емоциите идват и отминават. Щастието идва за момент, но в следващия го няма, именно заради емоционалната си природа. Разбира се, това на нас не ни харесва и ни причинява не само душевен дискомфорт, но и понякога чувство за малоценност и пълен провал.

В историята има един човек, прославил се с това, че е посветил живота си на щастието. За да се запознаем с него, нека се върнем за момент в Древна Гърция. Епикур прекарва години наред, опитвайки се да разбере какво прави хората щастливи. В крайна сметка стигнал до извода, че трите неща, които ни правят щастливи, без да ни съсипват емоционално (за разлика от секса и парите), са времето, прекарано с приятели, чувството да вършим нещо полезно и това да се чувстваме удобно в кожата си.

Епикур вярвал, че човек трябва да може да прекарва времето си сам в размисъл или в четене на книги и това да му бъде достатъчно. Или с други думи, самотата не би трябвало да ни прави нещастни или още по-точно – можем да бъдем щастливи, както сами, така и прекарвайки времето си с приятели.

Сега се замислете какво е щастието за вас. Дали е липсата на физическа и емоционална болка, или пък е неналичието на проблеми? Може би щастието се изразява в това да имаме всичко, което пожелаем, или просто да бъдем спокойни.

Каквото и да си мислим за щастието, най-вероятно сме в грешка. Първо, защото щастието е субективно и второ, защото рядко разбираме щастието като състояние.

Защо не сме щастливи

Търсим щастието извън себе си

Не винете себе си за това. Светът е устроен така, че да ни накара да повярваме, че щастието ни зависи от всичко друго, но не и от нас. Рекламите ни продават скъпи коли, лъскави часовници, шеметни екскурзии, отлежал алкохол, като просто ни обещават, че тези неща ще ни направят щастливи.

Мислим, че в момента, в който се сдобием с мечтаната къща или си намерим мечтания партньор, всичко най-сетне ще се нареди. Заблуждаваме се, че щастието ще дойде с високия социален статус, купищата пари или успешната кариера.

Всъщност всичко това може и да ни направи щастливи, но само за момент. Защото винаги ще има някой, който е по-богат от нас, живее в по-голяма къща, пътува по-често или прави повече секс.

Търсейки щастието извън себе си, си причиняваме болка и разочарования, които допълнително засилват усещането ни, че сме нещастни. Защото човек, вярващ, че нещо външно ще му донесе бленуваното щастие, би се почувствал ужасно, щом установи, че въпреки наличието на така жадуваните златен часовник, повишение или романтична връзка, радостта и удовлетвореността все още ги няма.

В своя дневник римският император Марк Аврелий пише:

А с вещите, които правят живота удобен и които случаят предлага обилно, да си служа скромно и същевременно открито, така че, когато са налице, безизкуствено да ги ползвам, а когато ги няма, да не ми липсват.

В своето време Марк Аврелий е най-силният човек на света. Властта му е безгранична и въпреки че може да притежава всичко, което пожелае, той знае, че нещата извън него, включително и тези, които носят удоволствие, всъщност изпиват жизнената му сила и го правят нещастен и апатичен.

Имаме прекалено голям избор

Всеки човек е изправен пред изпитанието на избора. Още със събуждането си сме поставени пред въпроса “Да стана ли веднага, или да полежа още 5 минути?”. По-нататък през деня правим още стотици избори, без дори да си даваме сметка за това. Можем да изберем дали да пием кафето си вкъщи, или по път за работа или пък направо в офиса. Можем да изберем с коя задача да започнем работния ден, дали да отговорим на този имейл сега, или по-късно или какво да обядваме.

И докато тези примери изглеждат тривиални, в други ситуации многото опции са всъщност пречка. Всеки път, когато избираме нещо, ние отказваме друго. Не всеки път обаче осъзнаваме избора си, както и неговите последици.

В 21-век имаме пълната свобода да избираме, но изненадващо тази свобода е пречка пред съзнателното поведение и има тежки последици. Можем да избираме между стотици модели автомобили, хиляди диети, дестинации, места за живеене, партньори и практически всичко друго, за което се сетите.

Може би предполагате, че големият избор прави живота ни по-лесен. Разбираемо е да мислим така, защото все пак повечето опции означават по-голям шанс да намерим точно тази, която е най-близо до нашия идеал за обяд, домашен любимец, работа и т.н.

Да, ама не баш.

Истината е, че с колкото повече възможности за избор имаме, толкова по-несигурни, тревожни и нещастни ставаме. Експериментално е установено, че колкото по-голям избор имаме, толкова по-трудно става да вземем решение. На две групи от хора е дадена възможността да си изберат бурканче сладко. Едната група е ограничена от само 6 различни вида сладко, докато в другата участниците имат свободата да избират измежду 24 вида. Резултатите показват, че хората в групата с лимитиран избор (6 бурканчета) са 10 пъти по-склонни да си купят сладко.

Как да обясним тези резултати? Обикновено, когато сме изправени пред даден избор, се нуждаем от повече информация, преди да вземем решение. Това означава, че би трябвало да отделим време, за да проучим добре всяка опция и да вземем информирано решение. Проблемът е, че невинаги имаме времето или пък желанието да разглеждаме нещата в детайли.

Този парадокс на избора обаче има и друга страна. Изобилието не само прави избора труден, то прави и нас самите несигурни в избора си. Когато пред нас има 100 вида паркет, макар и трудно, ще си изберем някакъв. Но проблемът тепърва започва, защото е много вероятно да започнем да се чудим дали сме направили правилния избор. Ами ако другите видове паркет стоят по-добре в хола? Ами ако са с по-дълга гаранция? Изпаднем ли в подобна ситауция, в която се съмняваме в собствения си избор, започваме да се лутаме в една безкрайна спирала, която само увеличава нашата несигурност и безпокойство.

Изобилието на опции е истинско проклятие. То ни пречи да се фокусираме и да се отдадем на нещата, които обичаме. Неспособни сме да се впуснем в задълбочена връзка с партньора си, защото знаем, че дори нещата да не потръгнат, винаги имаме друг избор. Потенциално новото гадже е само на един клик разстояние в инстаграм или фейсбук. Така че, щом само с няколко съобщения в месинджър мога да си уредя среща, защо въобще да влагам толкова усилия в сегашната си връзка? В крайна сметка изборът е голям и няма да остана сам. Защо да давам 100% от себе си на работа, когато винаги мога да отворя jobs.bg и просто да си намеря нова? Защо да създам семейство и да се вричам на някого при положение, че всеки ден мога да правя секс с различни хора? Защо да живея спокойно на едно място, вместо постоянно да пътувам и да намирам нови места?

Всичко в живота изисква постоянство, а примамливостта на алтернативите ни отдалечава от него.

Не сме благодарни

Нека просто си признаем, че в голяма част от времето си сме егоцентрични задници, които освен че мислят само за себе си, са неспособни да мислят извън себе си. Културата ни се основава на отделния индивид, а пък благодарността не се цени особено.

Когато говорим за благодарност, е важно да споменем, че тя може да бъде насочена както към нас самите, така и към други хора и дори обстоятелства. Можем да сме благодарни на себе си за упоритостта си или просто за това, че не караме пили. Можем да сме благодарни на другите за помощта, която са ни оказали, или просто за това, че ни слушат сълзливите истории всеки път, когато се разделим с гаджето си. А може просто да сме благодарни на съдбата, че тази връзка най-сетне приключи.

Марк Аврелий пише:

“Нещастен съм, че ми се случва това.” – Съвсем не. Напротив – щастлив съм, че ми се случи, а не ме сполетя мъка и нито настоящето ме разстрои, нито бъдещето ме уплаши. Защото всекиму можеше да се случи нещо подобно, но всеки би останал незасегнат от мъката. …..Когато нещо те разстройва, никога не забравяй да се опреш на този основен възглед: не то е несполука, сполука е да го понесеш благородно.

Емпиричните данни също сочат, че благодарността е свързана в по-високи нива на позитивни емоции и общо усещане за благополучие. В едно изследване участниците са били разделени в три групи. Участниците и в трите групи били помолени да си водят дневник – хората в първата група трябвало да описват негативни случки и преживявания, във втората – неща, за които са благодарни, а в третата – неутрални събития (без особен емоционален заряд). Резултатите по-късно многократно показвали, че хората описващи неща, за които са благодарни в дневника си, са по-склонни да описват живота си като благополучен.

Благодарността е едновременно емоция, личностна черта, състояние на духа и дори отношение към живота. Тя е способността ни да разпонаваме и ценим нещата, събитията и хората, които са важни за нас. Да ги виждаме в позитивна светлина дори в моменти на пълно отчаяние и несигурност. В този ред на мисли благодарността е силно свързана с нашето усещане за благополучие и до известна степен щастие. Защото човек, който е благодарен, има хиляди причини да бъде щастлив.

Не знаем какво искаме

Вече споменахме, че богатият на възможности свят има и тъмна, непродуктивна страна. Западната култура ни учи да искаме всичко тук и сега. Търпението и упоритостта често се оказват безсилни пред многообразието от неща, които отвличат вниманието ни.

Винаги има нов филм, който да гледаме, нова книга, която да прочетем, нова възможност, която изглежда не е за изпускане. Във времена, в които можеш да бъдеш каквото пожелаеш, е трудно да вземеш решението да бъдеш точно конкретно нещо. Във времена, в които изглежда всеки живее перфектния живот в инстаграм и фейсбук, е невъзможно да не се зачудим защо и ние не сме постоянно на екскурзия; защо и ние не сме успешни предприемачи; защо и ние не сме в перфектната връзка.

Тази изкривена реалност ни привлича ежедневно и ни кара да бъдем мнителни към себе си.

Щом не мога да си позволя да живея като другите, значи не правя нещата, както трябва.

Това съмнение в собствените ни способности, ценности и начин на живот ни хвърля в един лабиринт, в който е неизбежно да не загубим реалната си преценка и разсъдък. В края на краищата ставаме объркани и неминуемо в даден момент тази обърканост се изражда в липса на какъвто и да е смисъл в живота.

Виктор Франкъл нарича това състояние екзистенциален вакуум. Хората, страдащи от екзистенциален вакуум, изпитват вътрешна празнота и им липсва какъвто и да е осъзнат смисъл в живота.

Франкъл описва модерния човек като загубил своите инстинкти и традиции, които в миналото са му казвали какво да прави и какво е длъжен да направи. В резултат “той дори не знае какво желае да прави. И тогава иска да прави или каквото другите правят (конформизъм), или прави каквото другите искат от него (тоталитаризъм).”

Загубата на желание нещо да се прави, води до загуба на смисъл, а без смисъл животът не може да ни донесе щастие, тъй като сме станали неспособни да го откриваме, предизвикваме и преживяваме.

5 неща, които моментално ще подобрят настроението ви

Мислех да спра дотук, но някак си завършекът щеше да бъде твърде минорен. Зачудих се какво можем да направим веднага, след като затворим тази статия, за да се почувстваме по-добре.

  1. Потренирайте или просто се разходете. Доказано е, че физическата активност подобрява емоционалното ни състояние. Дори обикновена разходка може да го направи.
  2. Обадете се на близък приятел (или още по-добре – вижте се с него). Не забравяйте, че сме социални животни и имаме нужда да разговаряме и споделяме с другите. Един разговор ще ви освежи и ще намали емоционалния товар, който ви тормози.
  3. Прекарвайте по-малко време в социалните мрежи. Вече стана въпрос как те ни правят нещастни, но ако имате нужда от още аргументи, натиснете тук.
  4. Не се сравнявайте с другите, а само със себе си. Когато се сравняваме само със себе си, успяваме да видим прогреса, който сме постигнали спрямо минали периоди. Това е вашият шанс да отдадете заслуженото за всичко постигнато до момента.
  5. Усмихнете се. Мозъкът може да е много сложна структура, но това не означава, че не можем да я хакваме понякога. Една усмивка, макар и без конкретна причина, може да ни накара да изпитаме позитивни емоции. Опростено обяснението звучи така – щом се усмихваме, значи сме щастливи. Или поне така интерпретира мозъкът ни ситуацията. Следователно той започва да секретира серотонин и допамин, за да оправдае това състояние на щастие. Виж повече тук.

  1. When Choice is Demotivating: Can One Desire Too Much of a Good Thing?
  2. Gratitude and depressive symptoms: The role of positive reframing and positive emotion
  3. Gratitude and Well Being, The Benefits of Appreciation
  4. Марк Аврелий – Към себе си
  5. Виктор Франкъл – Човекът в търсене на смисъл

Оригинална публикация.

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO