Емоционалната отплата във взаимоотношенията

Най-стабилната основа на взаимоотношенията е привличането, изградено върху чувства. Това включва личния чар, доверието, общите нужди, социалните връзки, общите преживявания и общите врагове. Колкото по-силно са изразени тези неща, толкова по-обвързващи ангажименти са склонни хората да поемат един спрямо друг.

Лесно може да видите как една заплаха уронва тези чувства. Заплахата е предупреждение, че ще нараним някого по някакъв начин. Заплахите са, както дефинира един учен, „абсолютно непригодна стратегия“ за формиране на взаимоотношения. И все пак хората често прибягват до тях, особено в бизнеса. А заплахите раздалечават хората, вместо да ги сближават. Те създават страх и желание за възмездие.

Най-добрият начин да се изгради една връзка, е емоционалната компенсация. Без нея нито една връзка не може да оцелее.

Емоционалната компенсация е нещото, което кара другата страна да се почувства по-добре. Това може да е съчувствие, извинение или отстъпка. Тя може да включва всякакви видове нематериални ценности, като например уважение, действия за запазване на репутацията на другия, признание за ценността на другия човек.

Емоционалната компенсация почти винаги може да реши ирационалните проблеми, с които е пълно ежедневието ни. Всеки от нас се изнервя, ядосва, паникьосва, депресира или разочарова. Всички изпитваме съмнения. Нашата роля във взаимоотношенията е да помогнем на другия човек да преодолее това състояние. Може да ви се наложи да преглътнете лоши и обидни думи по ваш адрес – хората ги казват не защото ги мислят, а защото вие сте били единственият човек наоколо, а те са имали нужда да „изпуснат парата“. В подобен случай просто запазете спокойствие и им дайте това, от което имат нужда. Емоционалната компенсация трябва да бъде конкретно съобразена с човека срещу вас и може да включва както думи, така и мълчание.

ТРЯБВА да приемете ирационалния свят на човека или настроението му такива, каквито са, и да започнете от тази точка. Това се налага, защото хората, които имат нужда от емоционална компенсация не чуват почти нищо от това, което им се казва. Има само едно малко прозорче, през което до тях достигат сигнали от външния свят, и това са само послания, свързани по някакъв начин с техните емоции. Една погрешна дума може да затвори това прозорче, от което да пострадат взаимоотношенията ви, тъй като в момента не отговаряте на емоционалните им нужди.

Дак ЛаМарк, когото споменахме и по-рано във връзка с успеха му да си предоговори 41 % увеличение на заплатата, ползвал уменията си и вкъщи. Съпругата му Емили страдала от остри пристъпи на паника всеки път, когато се замислела над опасността да загубят десетки хиляди долари при продажбата на къщата им във Филаделфия, тъй като се местели в Калифорния. Освен това била разстроена, защото трябвало да се раздели с приятелите си. Дак преценил, че жена му няма нужда от помощ как да се справи с проблемите си, а от емоционална компенсация от негова страна, затова я заразпитвал как се чувства. „В продължение на цял час само мълчах“, спомня си той. Само съпругата му говорела. Целият разговор продължил шест часа. По-голямата част от неговата емоционална компенсация се свеждала до това, да изслуша жена си. Малко по малко тя се успокоила. Най-накрая могли да си поговорят за бъдещия им живот в Калифорния, а Дак успял да обрисува една оптимистична картина.

Да показвате колко цените хората, също е вид емоционална компенсация. Има много начини да покажете на човека високата си оценка за него. Твърде често обаче ни липсват умения или склонност да направим това. И ако искате да постигнете нещо повече, трябва да положите определени усилия, за да придобиете както тези умения, така и навик да ги използвате.

Емоционалната компенсация може също така и да намали чувството на страх, изпитвано от другия човек. Страхът парализира хората и им пречи да мислят трезво. Важна част от преговорите в едни добри взаимоотношения, която им помага да станат още по-добри, е намаляването на страховете на партньора. За да постигнете това, първо обаче трябва да знаете какви са те.

Скот Уайлдър предложил на жена си Лара да изминат Пътеката на инките в Перу. Тя обаче била прочела, че по нея нямало хижи или дори къде човек да се окъпе. „Категорично не“, отсякла тя. Скот обаче осъзнал, че не това я спира. Поначало Лара имала приключенски дух. Може би имало нещо скрито по-дълбоко? Опитал се да се постави на нейно място. „Страх те е да останем сами в Андите?“, я попитал той. „Да“, признала си тя. Затова Скот разработил цял план за действие, в който били отбелязани всички хижи, бани и влакове. Разказал на съпругата си подробно как ще протече самото пътешествие, и как много хора като тях са прекарали чудесно. Обещал ѝ да не се отделя от нея през всичките девет дена. Тя се съгласила да тръгне. Страховете ѝ били победени както от самото признаване, че съществуват, така и от намирането на решение за тях. Скот използвал смяна на ролите, за да разбере чувствата на жена си, след което намалил страховете ѝ, като ѝ обяснил всички подробности.

Дори когато страховете на другия човек ви изглеждат абсурдни, за него те са съвсем реални. Трябва да преведете такъв човек стъпка по стъпка от състоянието на страх до чувството на безопасност.

Откъс от книгата “Получете повече в работата и живота” на Стюарт Даймънд, издателство “Фабер”

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.