Емоционална алхимия или как да се справим с емоции, които ни контролират

Една вечер се грижех за уморено шестмесечно бебе, което го боляха венците, понеже му растяха зъби. Момиченцето беше измъчено, сънливо и се извиваше от дискомфорта. После изведнъж изпищя силно. Отначало се стреснах – не бях сигурна какво става. После, като се замислих как се чувстваше и колко много го обичах, го попитах нежно какво се опитва да ми каже. То веднага се успокои, погледна ме сериозно и на бебешкия си език започна да изброява оплакванията си, знаейки, че някак си ще разбера. • Емпатията му беше позволила да изрази спокойно онова, заради което малко по-рано изпита нужда да изкрещи. Емпатията кара бебетата да се чувстват в безопасност, за да могат да се изразят. Именно това нежно послание изпращаме на другите винаги, когато насочим към тях цялото си внимание. Емпатията е рефлекс. Същото това сърдечно внимание е дар, който можем да поднесем и на себе си в моментите, когато се гърчим в дискомфорта на схемите. Можем да насочим вниманието си навътре и с топлота да си зададем въпроса: „От какво имаш нужда в момента?“ В края на краищата зад схемите, които задвижват емоционалните ни навици, стоят чувства, които се нуждаят от грижа и състрадание. • Зад усещането, че си лишен или че не заслужаваш любов, се крие огромна тъга; зад недоверието и подчинението – изпепеляващ гняв; зад уязвимостта, социалното изключване и изоставянето се спотайва страх. Както перфекционизмът, така и усещането за провал се задвижват от тревожните съмнения в себе си. А в основата на упълномощеността много често стои усещането за срам. • Но породените от схемата навици – стратегиите, които сме се научили да използваме, за да се справяме с тези чувства – обикновено ни изолират от заровените надълбоко силни емоции. Съзнаването ни осигурява възможност да се задълбочим и да се свържем с първичните емоции, от които схемата ни предпазва.

Първо трябва да преодолеем естествената си склонност да отбягваме болезнените чувства, които активират схемите ни. Схемите са хлъзгави и умът, естествено, се стреми да не обръща особено внимание на тези зони на емоционален смут. Отбягването на схемите е склонността ни да си затваряме очите за тези емоционални
навици.

Силните емоции са послание от подсъзнанието. Разбирането на причината дадена емоция да е толкова силна често води до важно прозрение за психиката ни. И все пак много хора смятат, че е по-лесно да не изпитват тези смущаващи чувства и да ги прекратяват, когато се появят. Това затваряне ни позволява да отложим изправянето си пред реалността.

Например жена със схемата на изоставянето може да иска да се затвори, когато започне да се сближава с някого и свързаните със схемата є мисли се изострят – „Не искам отново да бъда изоставена.“ Но е важно да не позволяваме на мисълта да спре дотам и отново да затвърди провокираното от схемата предположение.

Ако се изправим пред страха, вместо да го пресечем чрез продиктувания от схемата рефлекс да се отдръпнем, това ни позволява да продължим изследавнето: „Ако си давам сметка за страха си от изоставяне, може би ще успея да го видя по-скоро като модел на емоционални реакции, но не и като нещо, което е неизменно вярно“.

Може да възникне мисълта: „Защо да си правя труда? Защо да се отварям, ако има и най-малка вероятност да бъда наранен?“ Но възможността да се противопоставим и да проверим това предположение зависи от способността ни да останем с болезнените емоции. Само тогава ще можем да проверим истинността на предположенията си за живота – например да се отворим за някого и да видим дали страхът, че ще ни изостави, наистина ще се оправдае.

Понякога клиентите ми ме питат: „Ами ако не знам, че отбягвам дадено чувство?“ Един от начините да проверите е да се запитате: „Честен ли съм със себе си?“ Съзнаването е искрена интроспекция, която ни помага да видим нещата такива, каквито наистина са.

„В живота постоянно се появяват големи и малки проблеми – казва Джон Кабат-Зин. – Предизвикателството е да ги посрещнеш с изследователска нагласа в духа на съзнаването. Това означава да попиташ: „Каква е тази мисъл, тази дилема, това чувство? Как ще се справя с него?“ Или „Готов ли съм да се справя с него или дори да го призная?“

Подобно изследване може да направи чувствата ни по-достъпни за опознаване чрез опита. Тъй като съзнаването ни предлага хладнокръвно внимание, то ни позволява да навлезем в иначе забранената зона на болезнените емоции, скрити зад схемата. Оставайки съзнателно с чувството, можем да проникнем в забранената зона, да достигнем до емоционалния източник на схемата и така да освободим складираните чувства.

Откъс от книгата “Емоционална алхимия” на Тара Бенет-Голман, издателство “Кибеа”.

ТАРА БЕНЕТ-ГОЛМАН е психотерапевт, учител и създател на емоционалната алхимия – новаторско съчетание на медитацията за съзнаване и будистката психология с ново измерение в когнитивната терапия. През последното десетилетие тя води семинари, посветени на този подход, заедно със съпруга си Даниел Голман, автор на „Емоционална интелигентност“ (публикувана в български превод от ИК „Кибеа“). Бенет-Голман е учила повече от две десетилетия при будистки учители от Тибет, Непал и Бирма. Магистратурата й в Нюйоркския център за когнитивна терапия е по схема терапията, която се фокусира върху промяната на себеразрушителните емоционални модели. Хуманитарните й проекти включват работа за каузите на Тибет и психотерапия с хора в напреднала възраст и терминално болни. Отдавна изучава японското изкуство за подреждане на цветя и чаената церемония, както и индийския танц катхак. Живее в Масачузетс, където с обич глези двата си коня.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.