Емоционална алхимия или как да се справим с емоции, които ни контролират

Една вечер се грижех за уморено шестмесечно бебе, което го боляха венците, понеже му растяха зъби. Момиченцето беше измъчено, сънливо и се извиваше от дискомфорта. После изведнъж изпищя силно. Отначало се стреснах – не бях сигурна какво става. После, като се замислих как се чувстваше и колко много го обичах, го попитах нежно какво се опитва да ми каже. То веднага се успокои, погледна ме сериозно и на бебешкия си език започна да изброява оплакванията си, знаейки, че някак си ще разбера. • Емпатията му беше позволила да изрази спокойно онова, заради което малко по-рано изпита нужда да изкрещи. Емпатията кара бебетата да се чувстват в безопасност, за да могат да се изразят. Именно това нежно послание изпращаме на другите винаги, когато насочим към тях цялото си внимание. Емпатията е рефлекс. Същото това сърдечно внимание е дар, който можем да поднесем и на себе си в моментите, когато се гърчим в дискомфорта на схемите. Можем да насочим вниманието си навътре и с топлота да си зададем въпроса: „От какво имаш нужда в момента?“ В края на краищата зад схемите, които задвижват емоционалните ни навици, стоят чувства, които се нуждаят от грижа и състрадание. • Зад усещането, че си лишен или че не заслужаваш любов, се крие огромна тъга; зад недоверието и подчинението – изпепеляващ гняв; зад уязвимостта, социалното изключване и изоставянето се спотайва страх. Както перфекционизмът, така и усещането за провал се задвижват от тревожните съмнения в себе си. А в основата на упълномощеността много често стои усещането за срам. • Но породените от схемата навици – стратегиите, които сме се научили да използваме, за да се справяме с тези чувства – обикновено ни изолират от заровените надълбоко силни емоции. Съзнаването ни осигурява възможност да се задълбочим и да се свържем с първичните емоции, от които схемата ни предпазва.

Първо трябва да преодолеем естествената си склонност да отбягваме болезнените чувства, които активират схемите ни. Схемите са хлъзгави и умът, естествено, се стреми да не обръща особено внимание на тези зони на емоционален смут. Отбягването на схемите е склонността ни да си затваряме очите за тези емоционални
навици.

Силните емоции са послание от подсъзнанието. Разбирането на причината дадена емоция да е толкова силна често води до важно прозрение за психиката ни. И все пак много хора смятат, че е по-лесно да не изпитват тези смущаващи чувства и да ги прекратяват, когато се появят. Това затваряне ни позволява да отложим изправянето си пред реалността.

Например жена със схемата на изоставянето може да иска да се затвори, когато започне да се сближава с някого и свързаните със схемата є мисли се изострят – „Не искам отново да бъда изоставена.“ Но е важно да не позволяваме на мисълта да спре дотам и отново да затвърди провокираното от схемата предположение.

Ако се изправим пред страха, вместо да го пресечем чрез продиктувания от схемата рефлекс да се отдръпнем, това ни позволява да продължим изследавнето: „Ако си давам сметка за страха си от изоставяне, може би ще успея да го видя по-скоро като модел на емоционални реакции, но не и като нещо, което е неизменно вярно“.

Може да възникне мисълта: „Защо да си правя труда? Защо да се отварям, ако има и най-малка вероятност да бъда наранен?“ Но възможността да се противопоставим и да проверим това предположение зависи от способността ни да останем с болезнените емоции. Само тогава ще можем да проверим истинността на предположенията си за живота – например да се отворим за някого и да видим дали страхът, че ще ни изостави, наистина ще се оправдае.

Понякога клиентите ми ме питат: „Ами ако не знам, че отбягвам дадено чувство?“ Един от начините да проверите е да се запитате: „Честен ли съм със себе си?“ Съзнаването е искрена интроспекция, която ни помага да видим нещата такива, каквито наистина са.

„В живота постоянно се появяват големи и малки проблеми – казва Джон Кабат-Зин. – Предизвикателството е да ги посрещнеш с изследователска нагласа в духа на съзнаването. Това означава да попиташ: „Каква е тази мисъл, тази дилема, това чувство? Как ще се справя с него?“ Или „Готов ли съм да се справя с него или дори да го призная?“

Подобно изследване може да направи чувствата ни по-достъпни за опознаване чрез опита. Тъй като съзнаването ни предлага хладнокръвно внимание, то ни позволява да навлезем в иначе забранената зона на болезнените емоции, скрити зад схемата. Оставайки съзнателно с чувството, можем да проникнем в забранената зона, да достигнем до емоционалния източник на схемата и така да освободим складираните чувства.

Откъс от книгата “Емоционална алхимия” на Тара Бенет-Голман, издателство “Кибеа”.

ТАРА БЕНЕТ-ГОЛМАН е психотерапевт, учител и създател на емоционалната алхимия – новаторско съчетание на медитацията за съзнаване и будистката психология с ново измерение в когнитивната терапия. През последното десетилетие тя води семинари, посветени на този подход, заедно със съпруга си Даниел Голман, автор на „Емоционална интелигентност“ (публикувана в български превод от ИК „Кибеа“). Бенет-Голман е учила повече от две десетилетия при будистки учители от Тибет, Непал и Бирма. Магистратурата й в Нюйоркския център за когнитивна терапия е по схема терапията, която се фокусира върху промяната на себеразрушителните емоционални модели. Хуманитарните й проекти включват работа за каузите на Тибет и психотерапия с хора в напреднала възраст и терминално болни. Отдавна изучава японското изкуство за подреждане на цветя и чаената церемония, както и индийския танц катхак. Живее в Масачузетс, където с обич глези двата си коня.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.