Един от най-емблематичните трудове на Кристофър Хичънс излиза за първи път на български език и ще бъде представен по време на Софийския фестивал на науката

0
114

Един от най-изтъкнатите интелектуалци на XX век – британско-американският политически журналист, писател и критик Кристофър Хичънс (1949–2011), провокира аргументирано мислещия човек да търси отговори на толкова много – и все логични – въпроси, свързани с отколешния спор религия срещу разум. В известния си труд „Бог не е велик. Как религията отравя всичко”, който излиза за първи път на български език през май с логото на „Сиела”, Хичънс излага пространно разсъжденията си за четирите непреодолими довода срещу религиозната вяра: изкривената представа за произхода на човека и на Космоса, сервилността и крайния субективизъм, които произтичат от това, потискането на сексуалността и фалшивите представи, които религиозната вяра изгражда у хората, карайки ги да приемат желаното за действително.

Хичънс смята, че е напълно възможно, след като хората осъзнаят веднъж завинаги, че живеят тук и сега – на Земята и за сравнително кратко време, да започнат да се държат по-добре, а не по-зле един с друг. Според него всеки човек може да води етичен живот, който далеч не е характерен единствено за посветилите се на религията, дори напротив – именно те често извършват далеч по-неетични и неморални деяния.

В „Бог не е велик. Как религията отравя всичко” ученият е категоричен: „Ние, атеистите, нямаме нужда да се събираме всеки ден, всяка седмица или на специални празници, за да тръбим своята праведност или да си посипваме главите с пепел, задето сме толкова недостойни. Не ни трябват свещеници, нито цялата йерархия над тях, за да поддържат и контролират доктрината ни. Противни са ни всякакви церемонии и жертвоприношения, мощи и реликви, преклонение пред образи и предмети (дори и под формата на едно от най-полезните човешки изобретения – подвързаната книга). За нас една точка на Земята не е по-свята от друга: на показния абсурд на поклоненията и чистия ужас на детеубийството в името на някоя свещена стена, пещера, храм или скала ние противопоставяме бавната или по-забързана разходка от едната страна на библиотеката или галерията до другата или обяда с добър приятел в търсене на истина и красота. Някои от тези занимания, стига да са сериозни, естествено ще ни доведат до контакт с вярата и вярващите – като се започне от великите религиозни художници и се стигне до трудовете на свети Августин, Тома Аквински, Маймонид и Джон Нюман. Тези велики умове може да са писали много лоши или много глупави неща, да са били абсурдно невежи относно бактериалния произход на заболяванията или мястото на Земята в Слънчевата система, да не говорим във Вселената, но именно това е причината, поради която днес няма такива като тях, нито ще има за в бъдеще.

В книгата, която е в превод от английски език на Деян Кючуков, Хичънс говори за сходствата и различията във възгледите си и тези на други изтъкнати учени и атеисти, като Сам Харис, проф. Ричард Докинс и др.

На 12 май (събота) от 11:30 часа в София Тех парк ще чуем повече по темата, където журналистът Владислав Апостолов, издателят Христо Блажев и писателят, кинокритик и издател Благой Иванов ще разкажат повече за „Четиримата конници на Апокалипсиса”, – а именно Кристофър Хичънс, Ричард Докинс, Даниъл Денет и Сам Харис – и влиянието им върху съвременните култура, интелект и начин на живот по света. Събитието е част от официалната програма на тазгодишното осмо издание на Софийския фестивал на науката, организиран от Британски съвет.

Безплатни пропуски тук.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY