Дядо Време и месеците в човешки образ населяват страниците на „Баба Марта и месеците”

От 1 март по книжарниците е тематичният сборник с притчи и легенди, вдъхновени от българския фолклор, „Баба Марта и месеците” (ИК „Сиела”). В книгата си преводачът и писател Слави Ганев разказва за годишните времена, за месеците и за всевъзможните чудати създания, скитали по земите ни в древността. Корицата и черно-белите  илюстрации в „Баба Марта и месеците” са на художника Дамян Дамянов.

Колоритни образи и причудливи създания от българския фолклор обитават страниците на първата авторска книга на Слави Ганев „Баба Марта и месеците”.

Сборникът съдържа 34 притчи, вдъхновени от богатата и разнородна палитра на българския фолклор и множество черно-бели илюстрации от художника Дамян Дамянов, който е автор и на корицата.

Познавате ли вечно младия хубавец Дядо Време и чудната девойка Баба Година, които се срещнали още когато земята не била в порядък и годишните времена не съществували? А царя на великаните, който с боздугана си можел да превърне всяка планина в купчина пясък? Чували ли сте за добрия рибар Никола, в чиято къща Баба Година завършва пътя си и поема по него отначало? А за неземно красивата Снежна царкиня и четиримата побратими ветровете, които влезли в жестока разпра заради нея? Знаете ли, че месеците имат човешки образ? Че Януари препускал на вихрения си жребец, докато Февруари обичал да похапва сладки зимни гозби, а пък Марта била колкото красива, толкова и проклета? Познавате месеците като периоди от годината, но не и като хора с характерния си външен вид, говор и привички, заради които ще се разсмеете с глас, ще се удивите, пък може и да си вземете поука, стига да не сте толкоз твърдоглави, колкото е Баба Марта…

В „Баба Марта и месеците” Слави Ганев ни запознава с тези и редица други (не)познати герои от пъстрия български фолклор. Притчите – поучителни и издържани в напевен приказен стил, са подходящи и за деца.

Баба Марта и месеците” е първата авторска книга на Слави Ганев, който придоби популярност с първия пълен превод на „Дракула” на Брам Стокър и с превода на „Монахът” от Матю Грегъри Луис. На него дължим и двата тома с български народни приказки – „Български народни приказки” и „Български народни приказки от Македония”, на които е съставител и разказвач.

Откъс от „Баба Марта и месеците”, Слави Ганев

Силата се ражда сред враждебност, споменът твори надежда

Дойде време да ти разкажа за самите ме­сеци, понеже тъкмо в тия времена, когато снегът царствал над почти цялата земя, Баба Година родила първото си дете. Тъкмо преди отново да поеме по всевечния си път, го дарила с живот. Била с Време в къщата на добрия Дядо Кольо. Там проплакал Януари и за първи път вдигнал ръчички към майчиното лице. Студът веел вихрушки вън, сипел сняг, покривал стени и кепенци с лед. Фучал яростно Влах, свистял в голите клони, дето от много лета не се били раззеле­нявали. Сгушила Баба Година малкото си отроче, притиснала го към гърдите си, за да го стопли. Тъй могъща била зимата, че топлината на игривите пламъци в ка­мината почти не стигала до нея. Една-едничка сълза се стекла по страната на Година и засияла от блясъка на огъня. Нея загледал Януари и тъй хубава му се сторила, че я запомнил за цял живот. Ех, още оттогава.

Съблякъл тогава Никола кожуха си и го дал на Го­дина да повие в него детето. Не бил случаен той, нали знаеш, че всяка зима Дядо Кольо пътува с шейна през снеговете и студ не усеща. Не бил обикновен тоя ко­жух. По-топъл от него нямало на света.

Пораснал Януари голям и силен младеж. Дори баща му Време изглеждал дребен край него. Кой знае откъде били дошли силата и юначността му. Най-дълго той живял сред снеговете. Братята и сестрите му се ро­дили много по-късно и малко видели от царството на въглечерния Влах.

По това време Януари, най-големият сред месе­ците, не бил студен, любезни читателю, дори нека да ти подшушна нещо тайно: ами че той никога не е бил студен, но станал такъв. Обичал редките мигове, кога­то немощно подухвал слепият Лодос, възхищавал се на бледата зеленина, която избивала изпод снега след него. Януари предпочитал да се разхожда сам в горите, сред дъхавите борове. Понякога спасявал животни в беда, лекувал раните им, помагал им да търсят храна сред снега. Не бил студен Януари, ала живеел сред студ, нали Влах владеел целия свят и го обгръщал в зима. Потърпи малко и ще разбереш защо хваща студ, като настъпят дните на най-възрастния сред месеците, ей сегичка.

Януари не другарувал с братята и сестрите си. Нали ти споменах, че те се явили на бял свят дълго след него. Задето прекарал много лета съвсем самичък, пък и задето възмъжал преди всички останали, заобичал ти­шината. Гледал той отдалеко детските лудории на Февруари и Марта, гледал как расте найденият Април, гледал и как красавецът Май твори първите си цветя, ала сам не ги наближавал дори. Само гледал и заговарял при нужда: ако го питат нещо или пък сам реши да се намеси. В тежки векове отраснал бил, в леденото цар­стване на Влах, любезни читателю, и тъкмо това го направило разумен, направило го зрял. Януари не по­знавал капризите на пролетта, не познавал жарката страст на лятото, не познавал дори тъгата на есента, която плачела с листа. Познавал само суровата зима и нейния мраз. Познавал скрежа, познавал висулките по къщите на людете, познавал яростните вихрушки и лютия нрав на Северния вятър. Колко години само не бил виждал друго… А за да останеш силен, да останеш здрав в тия тежки мигове, нужен е порядък и послуша­ние пред мъдростта.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.