Броени дни преди Коледа ви предлагаме един колкото художествен, толкова и реалистичен поглед към другото лице на Коледа. Откъсът е от наскоро излязлата втора книга на писателката Стефана Белковска – романа „Завинаги ти“.
За пореден път не успяваше да заспи. Звездите се множаха с напредването на нощта. Блещукаха мълчаливо в тъмнината. Седеше сам на голямата тераса на хотелската си стая и пушеше цигара. Дори не разбра кога започна отново да пуши, нито пък кога се увлече повторно по алкохола. Всичко се сля толкова бързо. Помисли, поклати глава и изтръска фаса в пепелника. Отпи от леденото уиски и се загледа в перфектно тъмния хоризонт. Луната си играеше с вълните и само шумът подсказваше, че морето е наблизо. Позлатеният часовник на ръката му показваше почти четири часа́. Джейсън въздъхна – след точно два часа трябваше да става. И днес нямаше да се спи! Затвори очи и се опита да се отпусне, но цялото му тяло пулсираше. Притеснение, напрежение, мисли – затрупваха го едно след друго. Предстояха пет поредни дни с концерти, изминали бяха петнайсет. Или навярно не? Не можеше да сметне бройката, не я помнеше.
Дръпна от цигарата и се отнесе в спомени за детството си, за баба си и дядо си. Колко отдавна не ги бе виждал! Когато се събираха на Коледа и отваряха подаръците, вкъщи бе толкова хубаво! Лампички блещукаха из цялата къща. Бет и Том ги запалваха в началото на ноември и не ги изгасяха до самата Нова година. Беше вълшебно. Понякога падаше сняг и тогава правеха снежни човеци. Малки, разбира се, понеже не натрупваше достатъчно. Парите не стигаха за много неща, но Бет винаги заделяше достатъчно за коледни сладки. Къщата миришеше на ванилия, на канела, на топъл шоколад, на всичко в едно – просто на дом. Вече трета година пропускаше да прекара празниците в Брикстън, а сякаш все още долавяше аромата на курабийки. Усмихна се вяло.
Сети се също как в училище се сби с Тай за някаква глупост и как после станаха най-добри приятели. Разбира се, още си носеше сцепената вежда, символ на това приятелство. Спомни си за безсънните нощи по дискотеките и как се забавляваха до сутринта. Колко весело им беше. Колко истински бяха тогава. Искаше му се да може отново да се върне там и да потанцува, без някой да го снима… Тай го запозна с Марк, а после с Роб и всичко започна като на шега. Свиреха в гаража. Банално, а? Усмихна се отново.
Къде се озова след толкова години? В петзвездния хотел на брега на морето. Носеше позлатен часовник и най-скъпите маркови дрехи. Бе рекламно лице на четири-пет марки. Ликът му бе на всеки втори билборд в Лондон, а и не само – цяла Европа знаеше кой е Джейсън Оустин и го боготвореше. Той пиеше най-отлежалото уиски и можеше да си позволи всичко, което пожелае. Всъщност се нуждаеше от малко сън или малко Коледа, но знаеше, че няма как. Някои неща не се купуват…
Отвори очи и видя как един фенер лети в небето. Гледката го преряза през сърцето. Времето се завъртя и бързо го пренесе там, на онази тераса. С нея. Спомни си за вечерта в Кан и колко красива бе Анина тогава. Усети парфюма ѝ, вдиша аромата ѝ. Колко непринуден и истински се почувства… За пръв път от толкова време просто бе себе си. Тя умееше да го кара да повярва, че е добър. По-добър, отколкото беше и със сигурност отколкото някога ще бъде. Обичаше го толкова много. Искрено. Истински. Повече, отколкото всичките му фенове могат да го обичат някога. И изобщо!
Фенерът излетя нагоре и се изгуби в небето. Миналите моменти избледняха и в душата на Джейсън се възцари тъмнина. Тъмнина и болка. Погледна зад себе си в стаята, където спеше Сандра. Тя бе красива, млада, с предначертано звездно бъдеще. Двамата щяха да се разбират идеално – нямаше да се сърдят един на друг, задето отсъстват поради многобройни ангажименти. Тя – в киното, той – на сцената. Умна, забавна и чаровна съпруга – какво повече иска един мъж? Пресата вече ги обожаваше, феновете я харесваха. Е, поне повечето. Като цяло PR-ът беше отличен. Сам обясняваше със скръстени ръце, че на вокалиста на „Тъндърсторм“ му е било крайно време да има връзка. Е, щом Сам повели – нали той решаваше колко дълго да продължат връзките, коя влияе положително и коя зле.
Истината бе, че обичаше Сандра. Беше му леко с нея. Тя се вписваше във всяка компания. Обичаше скъпите ресторанти и пътуванията, но също така можеше да седне на улицата и да изяде някой сандвич. Това обожаваше в нея – че беше естествена, непринудена и лудо влюбена в него. Понякога се чудеше защо. Дали защото бе един от най-нашумелите певци в момента и това щеше да ѝ донесе допълнителна популярност? Или защото той имаше много възможности, с които да покрива многобройните ѝ желания? Винаги се съмняваше в обичта на жените около него. Всъщност обаче Сандра го гледаше с искрени и топли очи и попиваше всяка негова дума. Грижеше се за любимия си, стараеше се той да се чувства добре, целуваше го преди да заспят и щом се събудят. Винаги бе мила и добра.
Така или иначе бракът им вече бе факт. Погледна златната халка на пръста си. „Завинаги“ звучеше обвързващо. Не му се вярваше, че се осмели на тази крачка, но така го усети. Съпругата му беше достойна за него. Щеше да прекара следващите няколко дни с тях из Европа. Добре беше и за имиджа на групата. Естествено, каза го Сам. На Джейсън това сега не му тежеше. Не му тежеше да има жена до себе си. А преди беше друго…
Запали поредната цигара. Знаеше, че за да получи нещо, човек трябва да плати цената му. Освен това трябва да е готов за всичко, което ще последва…
Плати ли цената, Джейсън?
Отказа ли се от каквото трябва, за да имаш това, което искаш? Отиде ли до края на света? Направи ли всичко необходимо, за да го получиш? А можеш ли да живееш със сбъднатата си мечта и знанието, че си погребал сърцето си, че може би си изгубил любовта на живота си, че навярно дори губиш себе си? Пое ли риска да станеш друг, за да бъдеш този, който винаги си искал? Можеш ли да продължиш да плащаш? Въпросът се въртеше в главата му, сякаш някой там горе настояваше за отговор.
Платих дори по-висока цена…
Джейсън загаси нервно цигарата си. Затвори вратите към всички спомени, които нахлуха в съзнанието му тази вечер.
Платих дори по-висока цена!
Влезе на пръсти в стаята, прегърна Сандра и заспа.
