Добре е да нариташ жените! Хубаво да ги нариташ…

Всички вече знаем за случая в берлинското метро. Интересно е, че историята се разви от едната крайност до другата, но като цяло в медиите и пространството се дистрибутира идеята на крайните патриоти, расисти и манипулатори на информацията.

Аз обаче искам да погледнем и в другата крайност. Защото вярвам, че никоя крайност не е приемлива, но по една или друга причина ние приемаме политиката на мълчание, послушание и безсмислена и насилствена толерантност.

Как мислят хората в тази крайност, която намираме за приемлива ли? Те смятат, че този ритник в гърба на момичето, е зов за помощ. Това е символична метафора на разделението на двата свята и изпращане на момичето на по-ниско ниво, както буквално, така и символично. Ние, обществото, сме виновни, защото не сме направили нужното да интегрираме този млад мъж от ромски произход и да му дадем необходимите условия за живот. С тези си действия всеки един от нас е пряко отговорен и ние, обществото, сме поставили човека в положение, в което е принуден да ритне тази жена от друг свят. Свят, който го ощетява, дискриминира и маргинализира. Не момичето, а той е жертвата в случая. А тя дори е търсила този ритник, защото обръщайки му гръб, тя загърбва проблема с интеграцията на малцинствата.

Да, така говорят тези хора и по-страшното е, че го мислят. Интересното в случая е, че великият психолог Натанаил Брандън е открил този модел на поведение и подробно го е изследвал и описал в своята книга “Да поемеш отговорност.”

“Ако един разбунтувал се работник изпотроши машини, запали някоя постройка или дори убие някой, то в негова защита се надигат гласове, че той не бил могъл да се контролира поради тежестта на експлоатацията, на която е подложен. Той бива извинен за всичко. Но марксистките интелектуалци не са показвали никога подобно състрадание към онези, които притежават средствата за производство – въпреки че според теорията собствениците и работниците са в еднаква степен жалки пионки в ръцете на историята.Или пък, ако разбунтували се жители на бедняшки квартал започнат да плячкосват магазините или пребиват почти до смърт случайни минувачи, те биват оправдавани за тези си действия, понеже били „потиснати“ и следователно не можели да не нарушават правата на други хора. Ако обаче полицай реагира срещу някой закононарушител с използване на прекомерна сила, няма позоваване на неговата „социална обремененост“ в негова защита, а защитниците на бунтуващите се са в първите редици на онези, които искат най-сурово наказание за този полицай.

На теория всички ние може да сме обусловени от фактори, които са вън от нашия контрол, но на практика някои от нас са сякаш в по-голяма степен жертви на обстоятелствата, отколкото други. Неносенето на отговорност е една привилегия, която не е равномерно разпределена на всички.”

Решението е в изграждането на една култура на отговорността. Това е култура, при която сме наясно, че обикновено ние сме отговорни за действията и изборите си и че очакваме и другите да ни търсят отговорност за тях.

Това, което наблюдаваме в обществото на агресивно толерантните хора, е просто липсата на желание за поемане на отговорност и проектиране на своите нездрави идеи върху обществото.

Крайно време е, двете крайности, които смятат, че някой друг им е виновен, да се съберат в средата и да се обединят около една много проста като извод идея, но сложна за преглъщане. Започнете да повтаряте до научаване:

Аз съм отговорен за своите действия и бездействия. Аз съм отговорен за своя успех или неуспех. Не друг, не обществото, не жена ми, родителите, децата, приятелите, съседите – АЗ взимам решенията. Аз съм самостоятелен и разумен индивид.

И някой ден може да се получи.

*заглавието взаимствано от песента “Да нариташ културата”

“Добре е да нариташ културата
Да нариташ науката
Да нариташ просветата
Правоверно да ги нариташ.
С острите си шпицарки
В традицията да ги нариташ”
проф. Свилен Стефанов

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.