Авторът на популярния проект „Исторически маршрути: София” Здравко Петров ни повежда на смайваща историческа обиколка из столицата, разкривайки ни (не)познатото лице на града в едноименния пътеводител за София. Луксозното цветно издание „Исторически маршрути: София” (ИК „Сиела”) проследява историята на столицата ни чрез редица известни или потайни сгради, пазещи паметта за ключови за българската история събития и личности, и съдържа повече от 200 цветни фотографии и стари пощенски картички.

80 обекта от 7 исторически периода в над 200 цветни снимки и стари картички са побрани в цветните 300 страници на луксозния пътеводител за историята и архитектурата на столицата „Исторически маршрути: София”. Автор на книгата е Здравко Петров – създателят на едноименния проект, който представя културното наследство на София в перфектното съчетание на неговото разнообразие и единство.

На страниците на книгата Петров ни повежда на любопитна разходка из най-големия софийски музей – улиците на града, разказвайки ни историята на София с помощта на архитектурата. Сред 80-те обекта, описани в книгата, срещаме както емблематични сгради като Военния клуб, Народен театър „Иван Вазов” и Софийски университет „Св. Климент Охридски”, така и не толкова популярни къщи, банки и застрахователни дружества, част от които са съхранени и до днес, а други – запазени само в старите пощенски картички.

От „Исторически маршрути: София” научаваме повече за римското градоустройство на Улпия Сердика, за османската часовникова кула на София, за изгубената улица „Търговска“ преди бомбардировките през Втората световна война и преди изграждането на сталинската архитектура на Ларгото, и др.

Освен снимков материал, книгата съдържа също и полезни карти, които реконструират отминали периоди и изгубени места на София.

Урбанист по образование и призвание, Здравко Петров е истински ценител на богатата история и култура на столицата. Именно този негов интерес го подтиква да постави началото на проекта „Исторически маршрути”, в рамките на който авторът на едноименния пътеводител организира културно-познавателни обиколки в центъра на София и разкрива любопитни факти за архитектурата и историята на най-красивите къщи и публични сгради в града. Петров вече е разработил три маршрута – „Софийски домове”, „Софийски „дворци” и „Женски пазар”, като два от тях са описани и в пътеводителя. С високата си ерудиция и знания за София авторът на „Исторически маршрути: София” успява да изненада с интересни факти и малко известни истории жителите на столицата, включително и потомствени софиянци.

Снимката на корицата на „Исторически маршрути: София” е на фотографа Евгени Димитров. Дизайнът на книгата и на корицата е на художника Дамян Дамянов.

Откъс от „Исторически маршрути: София”, Здравко Петров

ОРЛОВ МОСТ

Четирите орела на Орлов мост са разперили криле още през 1891 г., за да бъдат символ на свободата – недалеч от тук са посрещнати софийските заточеници след тяхното завръщане от Диарбекир. Мостът е от голямото чешко архитектурно завещание на София – проектът е на инженер Вацлав Прошек, а в строителството участват и братовчедите Иржи и Йозеф Прошек. Австрийците също допринасят чрез виенската леярна на Рудолф Филип Ваагнер, която произвежда орлите и всички останали метални компоненти. И ако се върнем в далечната 1891 г., то най-дългите ни разходки щяха да свършват именно при новия Орлов мост в края на града. До него вместо Борисовата градина щяхме да видим пепиниерата (разсадник) на швейцареца Даниел Неф – общинският градинар, който постепенно развива разсадника-градина, като използва водите на близката Перловска река. Малко по-рано, през 1889 г., е оформено Рибното езеро, днес познато като Езерото с лилиите. През 1895 г. градината вече е кръстена на престолонаследника княз Борис Търновски. Година по-късно е изграден и бюфетът, около него са наредени маси, а в неделя е имало и музика – градината става все по-любима част от живота на софиянеца.

ВРЕМЕТО

София далеч не е построена като европейска столица за един ден, а напротив, минават много години, докато и последните криволичещи улички от османския период изчезнат по силата на първия градоустройствен план от 1881 г. Точно през годините, когато се гради и открива Орлов мост, кмет е Димитър Петков (от 1888 до 1893 г.), който дава решителен тласък за изпълнението на плана. Енергично, смело и понякога безкомпромисно той защитава прокарването на новите улици през старите квартали и постройки, дори в случаи, когато е трябвало да се разрушат древни църкви. Кривите сокаци и кьорсокаците (задънените улички) отстъпват място на широки булеварди и улици, пресичащи се под прав ъгъл. Или, по думите на Иван Вазов, старата София е изметена от брадвата на Димитър Петков

БРАТОВЧЕДИТЕ ПРОШЕК

Фамилията Прошек не е свързана само с именитите братя пивовари – Иржи и Теодор (останали известни и с българските си имена Георги и Богдан), но и със строителите Вацлав и Йозеф. Четиримата братовчеди са родени край Прага и са синове на трима братя – шивач и двама обущари. А пък знаменитата пивоварна се е намирала на улица „Сан Стефано“ срещу сградата на БНТ – след малко ще стигнем дотам.