„Чекмо“ от Момчил Николов – необикновеното и лудо приключение на един българин из целия свят

Носителят на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ за 2017 г. с нова история в духа на старите ленти на Гай Ричи.

Момчил Николов („Последната територия“, „Hash oil”, „Кръглата риба“) се завръща с най-лудия роман за свободата, който сте чели – едно неспирно приключение от края на Народна република България и началото на Прехода, което обхваща цялото земно кълбо!

„Чекмо“ е несравнима сатира на времето преди и малко след падането на Берлинската стена и майсторски написан роман в духа на филмите на знаменития Гай Ричи („Рокенрола“, „Гепи“, „Две димящи дула“).

В невероятния свят на младия тарикат „Чекмо“ ще откриете почти истински истории, дребномафиотски и шпионски сюжети, забавен мачизъм и безмилостна сатира към едно време, което отнема всички мечти и надежди и по този начин дава свобода на немислимото.

Годините на 80-те и 90-те никога не са изглеждали толкова щуро! Момчил Николов успява да създаде литература на световно ниво, която не познава границите на въображението.

Пътят на „Чекмо“ започва с тематично 80-ко парти с легендарния DJ VaGro (Васил Громков) и талантливия актьор Георги Гоцин („Каръци“, „Стъпки в пясъка”, „Под прикритие“, „Дървото на живота“, „Парче Земя“, „Стената“ ). Бъдете част от най-лудото събитие на 2019 г.. Заповядайте на 27 ноември от 19:00 ч. в бар „Петък” (ул. „Генерал Йосиф Гурко” 21).

В края на вечерта очаквайте и специална изненада, долитаща директно от Виетнам!

Момчил Николов

Входът е свободен, а линк към FB събитието може да откриете тук: https://www.facebook.com/events/674027683000992/

„Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място – в музея на чекпойнт „Чарли”.

Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена.

Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна – тая, дето е във всеки човек и го кара да спира пред нея, да я заобикаля, да избира по-лесния път – там, където всички вървят, а препятствия поне на пръв поглед не се мяркат.”