„Бургаската афера” – роман за атентата в Бургас от лятото на 2012 г. и последвалото го разследване

Атентатът в Бургас от лятото на 2012 г. и последвалото го разследване са акцент в криминалния роман „Бургаската афера” (ИК „Сиела”) на израелския писател Елис Шуман. Авторът пристига в България в средата на юни, когато ще бъде и представянето на книгата.

Известният любител на българската природа и кухня Елис Шуман гостува у нас от 15 до 21 юни, за да представи новата си книга „Бургаската афера”. Романът, който излезе в навечерието на Пролетния базар на книгата, преплита факти и фикция, проследявайки атентата на летище Сарафово от 18 юли 2012 г., както и последвалото го разследване.

Сюжетът се разгръща непосредствено след терористичния акт – служителят на ДАНС Бойко Станчев и агентът на Мосад Аяла Навон тръгват по следата на предполагаемите поръчители на атентата. Изненадващо от миналото на Станчев изскачат сенки, които възпрепятстват разследването – главният отговорен за трафика на женска плът по Черноморието избира именно дните след атентата в Бургас, за да си отмъсти на служителя на ДАНС, който го е вкарал за дълго зад решетките преди време. Героите на Шуман се впускат в бясно преследване, чиято кулминация е опит за терористичен атентат в сърцето на София. Авторът Елис Шуман преплита реални факти от разследването около атентата на летище Сарафово от лятото на 2012 г. с няколко измислени сюжетни линии, за да предложи на читателите един напрегнат и интригуващ трилър, в който участват български гангстери, арабски терористи, подкупни ченгета и смели агенти на тайните служби.

Роденият в Айова, САЩ, Елис Шуман емигрира в Израел в тийнейджърските си години. Завършва образованието си в Йерусалим, а след три години в израелската армия се отдава на спокоен живот в южните части на Израел – заедно със своята съпруга Шуман основава кибуц и се занимава със земеделие и туризъм. Работи в хотел Neve Ilan Hotel, а впоследствие и в хотел „Хилтън” в Йерусалим – като инспектор на храната и напитките. Шуман се занимава изключително с популяризирането на Израел – пишейки в различни сайтове и онлайн списания. През 2004 г, започва работа в маркетингова компания, занимаваща се с онлайн игри. Именно тя го довежда до България, където живее от 2009 до 2010 г. Елис Шуман толкова се впечатлява от страната ни, че това е втората негова книга, посветена на нея, след като през 2013 г. издава романа Valley of Thracians („Долината на траките”). Повече за Шуман научаваме от блога му http://ellisshuman.blogspot.bg/, както и от http://shumansinbulgaria.blogspot.bg/ (посветен на приключенията му в България).

Скоро ще стане ясна и датата за премиера на „Бургаската афера”, на която Шуман ще представи лично новата си книга.

Елис Шуман
Елис Шуман

Откъс от „Бургаската афера”, Елис Шуман

Висок, кльощав мъж крачеше напред-назад от единия край на пътническия терминал в Бургас до другия. Гледаше ту елек­тронното табло за пристигащите полети, ту часовника си. Беше с карирани шорти и тениска „Адидас“. Козирката на евтината бейзболна шапка беше нахлупена ниско над челото му; дълга руса опашка стърчеше изпод шапката. Мъжът намести тежката си раница и се отправи към гишето на една от фирмите за коли под наем.

Самолетът трябваше да е кацнал според разчетите му. Кол­ко ли време трябваше на пътниците да минат митница, да полу­чат багажа си и да се упътят към автобуса? „Малко остана“, каза си той наум, борейки се с желанието да пусне раницата и да се метне в първото такси, изпречило се пред погледа му.

Опипа мобилния телефон в джоба си, в очакване на пос­ледните инструкции. Вероятно трябваше да остави раницата в багажника на някой от автобусите, но кой? Ако я зарежеше в близост до мястото, където бяха паркирани, щеше да събуди подозрение. Някой щеше да извести охраната. Логично бе да му наредят първото. Никакви импровизации. Планът трябваше да успее. А той за целта трябваше стриктно да изпълнява запо­ведите.

Възрастна жена се обърна към него, мърморейки нещо не­разбираемо. Той бързо се отдалечи, глух за думите и. Никакви връзки с хора; не трябваше да оставя каквото и да било впечат­ление у някого от пътниците, чакащи в залата. Никакви споме­ни. Не трябваше да съществува – просто човек, когото никога не са виждали и чували. Бегло се усмихна, като помисли каква чудовищна мощ носи в раницата си.

В горния край на информационното табло беше изписан полетът, който го интересуваше. Идващ от Тел Авив, трябваше да е кацнал вече. Той отново погледна „Ролекса“ си – тежка екстравагантност от чисто злато, купена след известно коле­бание. Даваше му увереност; караше го да се чувства силен и непобедим; мъж, който изисква уважение. Той – човекът с часовника.

Самолетът закъсняваше с повече от десет минути, почти петнадесет.

Високоговорителите бълваха непонятен български. Той намести обемистата си раница и се упъти към изхода – удобно място, откъдето можеше да държи под око паркинга. Такситата чакаха, бръмчейки на празен ход; алчните им шофьори бяха на пост, готови да сграбчат първите пътници, показали се от сгра­дата. В края на паркинга бяха подредени автобуси, двигателите им тихо мъркаха. Там трябваше да отиде, като получи знак. Там трябваше да остави раницата.

„Странно, къде ли са в този момент останалите?“. Опита се да открие с поглед малкия бял „Фиат“, но не го намери. Сигур- но са паркирали зад ъгъла. Бяха двама – араби, говорещи ан­глийски със силен ливански акцент. Те определяха кой и какво да прави. Дадоха му добри пари и нямаше смисъл да не изпъл­ни волята им.

Още веднъж прекоси надлъж неголямата пасажерска зала. Мина край гишето на фирмата за коли под наем, после край щанда за джунджурии и местни вестници. Стигна до тоалетни­те, но колкото и да бе припрян, спря за малко и хвърли поглед към стъклените врати на входа. Мъж от охраната – сам-самичък – стоеше там и пушеше. Сънен и отегчен; това, че някакъв длъгнест чужденец крачеше нервно насам-натам, изобщо не го интересуваше. През стъклените врати се виждаха паркингът и автобусите.

Странно, но полетът се бавеше.

„Малко остана“, каза си той, хвърляйки за пореден път пог­лед към таблото за информация. Скоро щеше да си замине и нямаше вече да стъпи тук, в България. Вкъщи, на другия край на света, кротко го чакаха съпругата и детето му, без изобщо да подозират как в момента изкарва пачките си. Беше доволен и още как – много пари, малко работа. За разлика от тези, които му я възложиха, той ни най-малко не беше свързан с каузи и идеологии. Беше обикновено муле, наето да пренесе няколко килограма опасна стока. Проста задача, вече почти изпълнена.

Време бе да довърши всичко и да си вдига чуковете.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.