Братя Мормареви разказват „Еврейски вицове” в книга

Специфичният хумор на един хулен, преследван, но определян като богоизбран народ и дългогодишната му мъдрост изпълват страниците на „Еврейски вицове” (ИК „Сиела”) от любимите на няколко поколения Братя Мормареви! Книгата съдържа черно-бели илюстрации от Атанас Йомтов, негова е и илюстрацията на корицата, която е дооформена от Дамян Дамянов.

Мориц Йомтов и Марко Стойчев, познати като известното дуо Братя Мормареви, разсмивали многократно няколко поколения българи с неповторимите си герои в култовите екранизации „С деца на море”, „Двойникът”, „Васко да Гама от село Рупча”, „Войната на таралежите” и др., събират в книга (не)известни вицове и анекдоти за еврейския народ. Публикуваните на страниците на изданието еврейски вицове предлагат умела самоирония, но едновременно с това разкриват много повече за светоусещането и мирогледа на един народ, който е потискан, обиждан и преследван през вековете, но е успял да се съхрани и пребъде именно заради неповторимото си чувство за хумор над самия себе си.

В единия от четирите предговора на „Еврейски вицове” д-р Соломон Паси пише: „Като чете тази книга, човек ще се зачуди: Защо въпреки миниатюрната си популация (0,2% от човечеството) евреите са невероятните 23% от всички нобелисти по света, тоест са около 115 (да, сто и петнадесет!) пъти свръхпредставени в тази богоизбрана ложа? Сборникът отговаря: Защото са възпитани от своята еврейска майка (и главен герой на еврейския виц) да оспорват или да се надсмиват над всичко, а оспорването на табуто е прекият път към просветлението и научния прогрес. Еврейският нихилизъм към табутата вероятно се корени в друга много еврейска черта: прагматичното, но бездънно любопитство, също култивирано като основен инструмент на оцеляването. Но най-важното: евреите са нашарили своите тоалетни с един свой виц, превърнал се в тяхна идеология: „Докато седиш тук, не си губи времето – измисли нещо!“.”

Еврейски вицове” на Братя Мормареви съдържа илюстрации на Атанас Йомтов, автор и на карикатурата на корицата, а останалата работа е свършена от художника Дамян Дамянов. В книжарниците можем да открием и новите издания на две от емблематичните истории на Братя Мормареви – „Войната на таралежите” и „Васко да Гама от село Рупча”.

*

Ако теорията ми за относителността се окаже вярна, нем­ците ще обявят, че съм немец, а французите – жител на света. Ако се окаже грешна, Франция ще каже, че съм немец, а гер­манците, че съм евреин.”

Алберт Айнщайн

Из „Еврейски вицове” на Братя Мормареви

Госпожа Финкелщайн от Израел била на гости при сина си в Ню Йорк. Трябвало да отиде във Вашингтон и тъй като не знаела английски, синът й обяснил как да смени влака във Филаделфия. Но госпожа Финкелщайн се объркала и се качила отново във влак за Ню Йорк. В купето видяла жена да чете вестник на идиш и подхванала разговор:

– Когато стигнем във Вашингтон, ще ми помогнете ли да взема такси?

– Вашингтон ли? Но аз идвам от Вашингтон и отивам в Ню Йорк.

– Боже, какво чудо са американските железници! Седим една срещу друга и един и същ влак ни кара в две различни по­соки – вас в Ню Йорк, мене – във Вашингтон!

*

Двама братя евреи решили да се покръстят. Пръв в църква­та влязъл по-големият. Щом той излязъл, малкият нетърпеливо го попитал:

– Е, как беше?

Големият отминал брат си с презрение.

– Ей, Жак, какво ти става? – настигнал го по-малкият брат.

– Първо – не съм Жак, а Жорж. И, второ – с евреи не раз­говарям. Защо разпнахте нашия Бог Исус Христос?

*

Леви минавал край католическата катедрала „Св. Патрик“ и видял, че пред портите й се тълпят хора. От любопитство и той се присъединил към тях, но нищо не могъл да види. На­пливът бил голям, прииждали все нови и нови хора и той не­усетно се озовал пред свещеника, който му пъхнал лъжичка в устата, ударил го с кръст по главата и му казал:

– Честито, от днес и ти си в лоното Христово!

Ужасен, Леви едва успял да излезе отново на улицата. Ужас! Той е покръстен, какво да прави! Решил да се обади по телефона на жена си.

– Да знаеш какво се случи с мен, Ребека. Като минавах по­край „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа, отидох да видя какво става и докато се усетя, ме наблъскаха в църквата, помъчих се да се измъкна, но прииждаха все нови и нови хора…

– Ароне, виж какво – прекъснала го жена му, – знаеш много добре, че ще имаме гости за вечеря и сега готвя, довечера ще ми разкажеш – и затворила телефона.

Решил да се обади на дъщеря си:

– Да знаеш какво се случи с мен, Мириам – почнал. – Като минавах покрай „Св. Патрик“, видях грамадна тълпа…

– Папа – прекъснала го дъщеря му, – ще закъснея за сре­щата с годеника си, довечера ще ми разкажеш всичко – и за­творила телефона.

Решил да се обади на сина си:

– Сидни, да знаеш какво ми се случи… – започнал той.

– Папа, сега ли намери да звъниш, тъкмо съм легнал с едно момиче – и му тръшнал телефона.

Излязъл от кабината Леви, обърнал очи към небето и казал:

– Господи, Боже мой, само от петнайсет минути съм хри­стиянин – и вече така съм намразил трима евреи, че…

*

– Каква скорост развива тази кола?

– 195 километра в час.

– Много бе!

– Че кой ви бие по главата да карате цял час?

*

Двама търговски пътници се срещат на гарата.

– Закъде си тръгнал? – пита единият

– За Лвов, за сукно.

– Е, защо ние, евреите, винаги трябва да лъжем? Казваш ми, че отиваш в Лвов за сукно, за да си помисля, че отиваш в Пшемисле за коприна, а ти действително отиваш в Лвов за сукно.

*

Група евреи – търговски пътници, пътуват в едно купе и се оплакват:

– Не че не си изкарваме прехраната, но нашият е много неприятен занаят. Непрекъснато трябва да пътуваш… – казва единият.

– Само в това да е белята, ами и лошо ни приемат, карат ни да чакаме, обиждат ни – обажда се втори.

– Това е така, защото сте млади и неопитни – казва с до­стойнство възрастен евреин. – Аз вече толкова години пъту­вам, какво ли не са ми правили: гонили са ме, ругали са ме, изритвали са ме, но да ме обидят – никога!

*

Коен се връща от Будапеща и жена му го пита как е пътувал.

– Добре, само дето кондукторът беше неприятен човек. Като мина на проверка, взе да ме гледа така, сякаш нямам билет.

– Ти какво направи?

– Погледнах го, сякаш че имам!

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.