Биографията на основната фигура в прекратяването на Студената война и обединението на Европа, 40-тия президент на САЩ, е проследена в „Роналд Рейгън. В името на свободата” (ИК „Сиела”) от Джейкъб Уайсбърг. Това е петата книга от поредицата „Власт и отговорност” с основател Свилен Спасов, а премиерата й е насрочена за 13 май от 18:00 часа в Американския център в Столична библиотека.

Животът и политическата кариера на ключовата фигура в обединението на Европа са разгледани в биографичната книга „Роналд Рейгън. В името на свободата” от американския журналист Джейкъб Уайсбърг.

Роденият в щата Илинойс през 1911 г. Роналд Рейгън безспорно е едно от най-бележитите имена, оглавявали някога Белия дом. Последователен в политическата си кариера – първо губернатор на Калифорния (1967–1975), а впоследствие и президент на Съединените американски щати в рамките на два последователни мандата (1981–1989), Рейгън съумява да вдъхне кураж и увереност на своя народ и възражда икономиката на страната си още в първите години от президентския си мандат. Успоредно с това 40-тият американски президент оставя още по-ярък отпечатък в световната история, като изиграва водещата роля в прекратяването на Студената война и обединението на разделена Европа.

Отявлен капиталист и антикомунист, Рейгън е убеден, че комбинацията от натиск с военни, икономически и морални средства може да разруши съветската империя. Именно тези му решителност и неотстъпчивост, разглеждани от мнозина като нагнетяване на напрежението със СССР по време на Студената война, се оказват най-важни в битката му за свобода и обединение. Още в последните години на управлението си Рейгън е смятан за стожер на свободата, а неслучайно, въпреки ярките имена в световната политика през 80-те години на XX век (Михаил Горбачов, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран и др.), редица анализатори и политолози определят този период като „Рейгъновите осемдесет“.

Уайсбърг разглежда действията на 40-тия президент на САЩ през по-различна призма, изваждайки го от клишетата и стереотипите. Книгата е част от официална поредица от биографии на американските президенти, която цели да представи живота и политическата им кариера кратко и ясно, на достъпен за по-широка аудитория език.

Роналд Рейгън. В името на свободата” е петата книга от поредицата „Власт и отговорност”, чието начало издателство „Сиела” постави в края на 2016 г. с изданието „Достойни битки” на бившия директор на ЦРУ и министър на отбраната при президента Обама Леон Панета. Другите заглавия в поредицата са „Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма” от лорд Алън Уотсън, „Китай – събуждането на един гигант” от бившия финансов министър на САЩ Хенри Полсън и „Ангела Меркел. Непреклонната” с автор професорът по приложна политология в университета Ковънтри Матю Квортръп.

Премиерата на „Роналд Рейгън. В името на свободата” ще се състои на 13 май (понеделник) от 18:00 часа в Столична библиотека, Американски център (пл. „Славейков” 4). Книгата ще представят създателят на поредицата Свилен Спасов, директорът на българския офис на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева и конституционният съдия и министър-председател на България в периода 1991–1992 г. Филип Димитров.

Преводач на „Роналд Рейгън. В името на свободата” от английски език е Любомир Мартинов. Корицата е на Дамян Дамянов.

Откъс от „Роналд Рейгън. В името на свободата“, Джейкъб Уайсбърг

Предговор

Странно място е Фултън, щата Мисури, САЩ – в средата на ни­щото, а е дало на света едни от най-значимите знаци на политиката на XX век, особено за Европа.

Хари Труман тръгва от Мисури и след края на Втората световна война поканва в местния колеж Уинстън Чърчил. Речта на Чърчил през март 1946 г. е част от историята на света. Той призовава САЩ да спасят демокрацията в неруската част на Европа, води битката със Сталин и с болка обозначава Желязната завеса. Година по-късно Труман обявява плана „Маршал“ за спасяване на Западна Европа.

В същия Фултън, Мисури, през 1952 г. един прохождащ политик произнася първата си знаменита реч – „Америка прекрасна“. Реч, от която тръгва политическата кариера на един от най-знаменитите аме­рикански президенти на ХХ век. Реч, която след повече от 30 годи­ни завършва с краткото: „В Америка пак е сутрин“. И докато говори за Америка, този президент конструира най-значимото положително събитие в историята на съвременна Европа. Години на упорит и так­тически умен труд, докато се стигне до:

 

„Г-н Горбачов, отворете тази врата (Брандербургската)!“

„Г-н Горбачов, съборете тази стена (Берлинската)!“

Дата: 12.6.1987 г.

 

В края на 1988 г. Горбачов се връща в САЩ, за да изнесе реч в ООН. Там той обявява едностранно съкращаване на 500 000 души во­енен персонал и изтегляне на повечето съветски сили от Източна Гер­мания, Чехословакия и Унгария. „Заплахата и употребата на сила по­вече не може и не трябва да бъде инструмент на външната политика“, заявява той. Това масово се тълкува като сигнал, че Съветският съюз няма да оказва намеса, за да запази Източна Европа под свой контрол. Речта потвърждава искреността на Горбачов.

Година по-късно СТЕНАТА падна, ЗАВЕСАТА се вдигна и ЕВ­РОПА отново е цяла.

Вече 30 години!

„Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезва­не. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“

Този стожер на свободата се казва Роналд Рейгън!

Всъщност Рейгън има по-екзотичното мнение, че комбинация от натиск с военни, икономически и морални средства, може да разруши съветската империя. Рейгън казва в предизборната си кампания през 1980 г., че иска да ги „принуди да седнат на масата за преговори“. „Те не могат да увеличат много военното си производство, защото вече са подложили народа си на гладна диета“, казва той през октомври 1981 г. „Ако им покажем воля и решителност да се впуснем в засилване на военните способности… те трябва да преценят дали искат да изпълним програма за разоръжаване, или искат да участват в надпревара във въоръжаването с нас.“ Той се надява да спре надпреварата в ядреното въоръжаване, като я ескалира до равнище, което Съветският съюз не може да си позволи. Преди СССР да покаже и най-малкия признак на отстъпчивост, той протяга маслинена клонка с другата си ръка. Ко­гато Горбачов отвръща на тази комбинация от тактики, той приема идеята, че е възможно да има съветска трансформация. Чувствайки, че Горбачов се нуждае от помощ, за да продължи, Рейгън оказва лично подкрепа. Това са импровизации, но идеята им е да направят света по-безопасно място.

И така 8 години! Но какъв гигантски успех! И каква радост за Европа!

За голямата промяна трябва голяма визия и голяма вяра в свобо­дата като ценност.

След „Достойни битки“ на Леон Панета, „Заветът на Чърчил“ от лорд Алън Уотсън, „Китай – събуждането на един гигант“ от Хенри Полсън, „Ангела Меркел“ от Матю Квортръп дойде време поредица­та „Власт и отговорност“ да се насочи към един от нейните най-ярки символи. Има различни книги, посветени на Роналд Рейгън. Обърнах­ме се към най-класическата. Към официалната поредица от биографии на американските президенти. Джейкъб Уайсбърг е събрал максимал­но обективно, информативно и в сравнително малък обем живота на 40-ия американски президент.

Книгата ще ви преведе през перипетиите на живота му, но той е дар не само за него. Постигнатото от Рейгън изглежда невъзможно. Но с мечти, превърнати в кауза, и с невероятен стратегически талант, все повече отдалечавайки се от неговото време, образът му се издига все по-високо.

„Изследователите на съвременната ера са предприемачите, хората с визия, с кураж да поемат рискове и с достатъчна вяра да се изправят пред неизвестното. […] Ние сме свидетели на мощта на икономическата свобода, простираща се по света. […] Влезте в някоя класна стая и ще видите как на децата се преподава Декла­рацията за независимостта, че те са надарени от Създателя им с определени неотчуждаеми права, сред които са правото на жи­вот, свобода и преследване на щастие, които никое правителство не може справедливо да отрече, гаранциите в Конституцията им за свободата на словото, свободата на сдружаването и свободата на религията… Но свободата е нещо повече от това: свободата е правото да задаваш въпроси и да променяш установения начин за правене на нещо. Тя е продължаващата революция на пазара. Тя е разбирането, което ни позволява да осъзнаем недостатъците и да потърсим решенията за тях. Тя е свободата да представиш идея, над която са се надсмели експертите и да гледаш как тя получава подкрепа сред хората. Тя е правото да постоянстваш, да мечтаеш, да следваш мечтата си или да останеш верен на себе си, дори да си единственият, който се съмнява. Свободата е разбирането, че никой отделен човек, никоя отделна власт няма монопол над исти­ната, а всеки индивидуален живот е безкрайно ценен.“

 

Американското общество има нужда от чувство за сигурност и Рейгън му го дава. Думите му вдъхват увереност и кураж. Самият той излъчва самоувереност и достойнство. Трибуната е неговото място за правене на политика. Гласът му е овладян, интонацията съответства на силата на думите. Всичко в него показва твърдата му убеденост във всичко, което казва. А и никой не се съмнява в това, което той говори.

Макар че самият той гледа оптимистично и с вяра напред към бъдещето, стремейки се да предаде този оптимизъм и на нацията, Рейгън не се поколебава да очертава и не особено радостните реал­ности. Но нито за миг не се колебае и не показва съмнение, че има разумен изход, който е в полза на цялото човечество и който вече е толкова близко, колкото не е бил никога преди това.

Най-добрият лидер не е непременно онзи, който прави най-добрите неща. Той е човекът, който кара другите да правят най-добрите неща.

Някой някога е казал, че всяка форма на управление има една чер­та, характерна за нея, и че ако тази характеристика се изгуби, управ­лението пропада. При монархията това е привързаността и уважени­ето към кралското семейство. Ако те се изгубят, монархът пада. При диктатурата е страхът. Ако хората престанат да се страхуват от дикта­тора, той ще изгуби властта си. При представително управление като нашето това са моралните добродетели. Ако добродетелите изчезнат, управлението пропада. Дали не избираме пътища, които са полити­чески изгодни, но морално съмнителни? Дали всъщност не губим? И дали ние сега не сме се изгубили някъде по пътя?

Във вътрешнополитически план за Голямата стара партия години­те на Рейгън представляват успех, произтичащ от обединението около лидер и послание.

Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от 1980 г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от Републиканската партия – за първи път от 26 години. Ад­министрацията му предприема много инициативи в националната по­литика като намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, уве­личаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони, увеличаване на разликата в бла­госъстоянието на отделните слоеве на населението, продължаване на дерегулацията на бизнеса, ориентиране на федералната съдебна си­стема надясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво. Тежкият икономически спад за периода 1981–1982 г. е послед­ван от икономически бум през 1983–1984 г. Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството от началото на 1980 г. Във външната политика администрацията му става известна с изпускането на кон­трола по време на скандала „Иран-контри“ и нагнетяването на напре­жението със Съветския съюз по време на Студената война. Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно дви­жение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по-голяма популярност. Обявен от ме­диите за „Великия комуникатор“, той е толкова доминираща фигура, че десетилетието на 80-те години често бива наричано „Рейгъновите осемдесет“.

И не само в Америка. Светът на 80-те години е уникалният свят на Роналд Рейгън, Михаил Горбачов, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Лех Валенса, Вацлав Хавел.

80-те години затова са Светлината на ХХ век, защото е имало кой да свети.

И то как!

Свилен Спасов

създател на поредицата „Власт и отговорност“

10 април 2019 г.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.