Биография на Брайън Мей излиза дни преди концерта на Queen в България

Двигателят нa легендарната британска група Queen – Брайън Мей – разказва несподеляни досега факти от живота и музикалния си път в биографичната книга „Брайън Мей. Цялата история на Queen”. Специално за концерта на Queen в София ИК „Сиела” дава възможност на читателите да надникнат „зад кулисите” на великата група и да научат много за отношенията на китариста Брайън Мей с Фреди Меркюри.

Британската журналистка Лора Джаксън успява да накара иначе скромния и по-скоро мълчалив Мей да разкрие душата си. От книгата разбираме интересни подробности за личния живот на китариста, за връзката му с актрисата Анита Добсън, която го вдъхновява да напише хита „I Want It All”, както и за влечението му към астрономията.

В „Брайън Мей. Цялата история на Queen”, разбира се, е отделено голямо внимание на Queen и взаимоотношенията между членовете на групата. Мей разказва как в началото подхожда с подозрение към колоритната личност на Фреди Меркюри, но конфликтът на характерите все пак се трансформира в здраво приятелство. Книгата не рови в скандалите около групата – те присъстват единствено за фон, за да изпъкне личността на нетипичната рок звезда Брайън Мей.

Преводач на „Брайън Мей. Цялата история на Queen” е Лилия ИлиЕва, която написа биографичната книга на супергрупа „Фондацията” по-рано тази година.

Концертът на Queen и Адам Ламбърт е на стадион „Георги Аспарухов” на 23 юни от 20:00 часа.

Откъс от „Брайън Мей. Цялата история на Queen”

Седма глава

ОЧАРОВАНИЕТО ДА ПРЕКАЛЯВАШ

Второто турне на „Куин“ през 1977 г. започва от Портланд и до края на годината си проличава, че този път ще покорят Северна Америка. Предстоят им два последователни концерта в „Медисън Скуеър Гардън“, които ще се окажат много специални за Брайън. На тях той кани родителите си. Те никога не са гледали изпълне­ния на „Куин“ в чужбина. Харолд Мей на шега отказва да отиде, ако не лети с „Конкорд“. За голямо учудване на Харолд и Рут, техният син наистина им купува билети за свръхзвуковия самолет и им организира луксозен и бляскав престой в Америка. По-късно Мей споделя: „Ангажирах им стая в хотел „Риц“ и казах: „Татко, поръчай си румсървис!“. После дойдоха на концерта и след шоуто баща ми забеляза: „Окей! Сега ми стана ясно. Разбрах какво те е привличало толкова в музиката“.

Това турне дава възможност на Фреди Меркюри да се отърка лакомо в американската гей сцена, но има и хора, които се чу­дят доколко това му е носело удовлетворение. Мениджърът на „Тин Лизи“ Крис О’Донъл разказва: „Фреди изискваше толкова много от хората, че никой не успяваше да задоволи очакванията му. Той обичаше обожанието, което получаваше на сцена, но ми се струва, че в личния си живот, зад кулисите в действителност не се забавляваше, поне дълбоко в себе си — не“. И да е истина, Фреди никога не го е признавал и без да пази здравето си и това на безбройните си партньори за една нощ, той продължава да се държи безотговорно дълго време. Призракът на СПИН още не се е появил.

Една нощ в Сан Диего Джон Дийкън случайно наранява ръка­та си със стъклото на един прозорец. Въпреки деветнадесетте шева, които се налага да му направят, той все пак успява да свири на останалите концерти. За първи път „Куин“ правят две турнета в Америка в една и съща година и когато Брайън се връща обрат- но при Криси за Коледа, той се чувства напълно изцеден.

След като им става ясно, че не се справят добре със собстве­ното си менажиране, „Куин“ молят новия си счетоводител Питър Чант да ги посъветва как да организират подходяща структура за мениджмънт. В резултат на внимателни проучвания и обсъждания е решено Чант да отговаря за финансите, счетоводството и въпро­сите, свързани с данъците на групата. Убеждават Джим Бийч да се откаже от партньорството си с адвокатска кантора в Западен Лондон, да стане техен мениджър и да оглави новосформираната компания „Куин Продакшънс Лимитид“. Междувременно създа­ват и „Куин Мюзик Лимитид“, и „Куин Филм Лимитид“. На този етап приходите им са толкова високи, че според законите на Ве­ликобритания най-благоприятно е да прекарват не повече от десет седмици годишно в Англия. Вариантът е да изнасят концерти и да записват отвъд Океана. Така че след като издава сингъла Spread Your Wings през февруари 1978 г., групата потегля на пролетно турне в Европа.

По време на пътуването им за концерта в Берлин Роджър Тейлър минава контролно-пропускателния пункт за Източен Бер­лин. Едни графити, които вижда там, го вдъхновяват за обложката на следващия им албум, който ще се появи на пазара по-късно същата година. Турнето приключва с няколко концерта в Англия.

Пищният до този момент стил на Фреди се променя. Той за­почва да се облича в лъскави черни дрехи от изкуствена кожа и признава: „По-скоро си се представям като черна пантера.“

Тейлър и Дийкън почти веднага се отправят към Монтрьо в Швейцария, за да започнат подготовката на материал за нов ал­бум. Меркюри остава в Англия. Брайън е в Лондон, близо до дома си, защото се очаква Криси да роди всеки момент първото им дете. Джеймс Мей, или както е известен, Джими, се появява на бял свят на 15 юни 1978 г. След месец Брайън отбелязва тридесет и първия си рожден ден и отлита за Ница, където „Куин“ ще се срещнат за да се концентрират върху записите на новия албум.

За Брайън Мей вдъхновението за песен може да дойде от­всякъде. Парчето Dead On Time, което ще влезе в новия албум на „Куин“, включва звуци, записани от соло китариста по време на жестока буря. Докато всички са се приютили в домовете си на за­крито, той се втурва навън под проливния дъжд, стискайки малък диктофон. Може и да са го сметнали за леко луд, но той е много доволен от това, което успява да запише.

Докато „Куин“ са на френската Ривиера, оттам минава годиш- ната колоездачна обиколка „Тур дьо Франс“ и така се появява идея­та за песента Bicycle Race14. Тя се ражда, докато Фреди наблюдава възхитено стегнатите тела на десетките млади велосипедисти, об­лечени в прилепнали екипи от ликра и наведени ниско над корми­лото. В същото време Мей работи върху песента Fat Bottomed Girls15, посветена на групитата. По-късно по повод на тази песен той ще разсъждава над въпроса: „Защо всички харесват идеята да правят случаен секс с хора, с които иначе не биха искали да бъдат?“

Не му мислят много и събират двете песни в общ сингъл, като Fat Bottomed Girls е на страна Б. Вече могат да си позво­лят доста по-екстравагантни бюджети за клиповете си. Макар и да е рисковано, решават, че сингълът с песните Bicycle Race и Fat Bottomed Girls им дава чудесна възможност да се поотпуснат. На „Куин“ им хрумва да организират колоездачно състезание за момичета и наемат стадион „Уембли“, шестдесет и пет моделки и режисьора Стив Ууд. Има една малка важна подробност — всички момичета са голи. Всички участващи в проекта го приемат като дръзка шега, с изключение на „Халфърдс“ — компанията, която доставя велосипедите. Тя се съгласява да си вземе обратно коле­лата след снимките, но само ако „Куин“ платят за шейсет и пет нови кожени седалки.

Когато сингълът излиза на пазара в средата на октомври 1978 г., голото дупе на обложката предизвиква възмущение и „Куин“ са обвинени в сексизъм. Брайън не се стърпява и веднага отговаря на врявата на благочестивите: „Няма да се извинявам!

  • Bicycle race на английски означава състезание с колелета. — Бел. ред.
  • Буквално от англ. — дебелогъзи момичета — Бел. прев.

Цялата музика се върти около секс, понякога за него се гово­ри доста директно. В нашите песни той или се подразбира, или присъства полушеговито, но винаги е част от тях.“

В крайна сметка те преосмислят ситуацията и на по-късните издания на сингъла обидното дупе на колоездачката победителка е обуто в добавени отгоре чифт черни бикини.

Малко по-късно същия месец започва следващото им аме­риканско турне. Този път те се прочуват и с редовните си партита след концерти. Един от купоните им за Хелоуин в хотел „Фърмонт“ във френския квартал на Ню Орлиънс е толкова ек­стравагантен, че разказите за него заливат пресата от западния до източния бряг на Америка и стават част от фолклора на групата. Често партитата им траят с дни, но заради предстоящия им го­лям концерт в Маями в началото на ноември този път оргията се съкращава само на 12 часа.

Сред екзотичните преживявания са сервирането на гола ма­некенка, скрита в огромен поднос със суров черен дроб, както и полуголи момичета, танцуващи в бамбукови клетки, висящи от та­вана. Има и женски боеве в кал, съблечени сервитьорки, и всичко това — за забавление на най-странния коктейл от хора, който чо­век може да си представи.

Пиарът Тони Брейнзби има много ярки спомени от това парти. „Беше доста дива нощ — разказва той. — Бях завел група журналисти. Летяхме от Лондон до Ню Орлиънс. Купонясвахме дванадесет часа, след което се добрахме, олюлявайки се, обратно до летището, без въобще да сме си лягали. „Куин“ бяха наели най-огромната бална зала в хотела и бяха поръчали декор, който я превръщаше в заблатена джунгла. Имаше дървета, тонове вися­щи отвсякъде лиани. Навсякъде се носеше дим и беше пълно със змии. Да не говорим за стриптийзьорките. Имаше от всичко като на първокласно парти! Не си спомням Фреди да е взимал кокаин тази вечер. Този път той беше дискретен, представете си. Така или иначе, правилно или не, взимането на кокаин по онова време не се приемаше като дрогиране. Даже беше доста модерно. Пазя една снимка на Фреди, който се подписва върху дупето на стриптийзьорка, полегнала на една маса.“

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.