Съботно четиво: „Джони Паник и Библията на сънищата” от Силвия Плат

5/5

„Силвия Плат е поетеса с прическа като от реклама на шампоан и с острота и проницателност на жена хирург, която реже собственото си сърце.“ – така Пати Смит – „Кръстницата на пънка“ и Командир на френския Орден на изкуствата и литературата, определя една от най-ярките жени в историята на ХХ век. Авторка на изключителна лирика и проникновена проза, Плат е позната на българските читатели основно с единствения си роман „Стъкленият похлупак“ и избрани стихове. Ситуацията обаче е на път да се промени, благодарение на усилията на издателство „Лист“. Преди броени дни с неговото лого излезе „Джони Паник и Библията на сънищата” – сборник с най-добрите разкази на Силвия Плат, който включва също бележки от дневниците ѝ, младежки творби и други текстове. Великолепният превод е на изтъкнатата поетеса и преводачка Надежда Радулова, корицата е дело на Дамян Дамянов.

Избраните съчинения в проза на Силвия Плат разкриват слабо познати страни от оригиналното ѝ литературно наследство. Темите и мотивите в тях се разгръщат в пълнота по-късно в поезията ѝ, за която получава световно признание. Прозата на Плат е пътешествие в поетично пространство, изпълнено с болезнени, но и магнетични видения. Образите ѝ превеждат читателите през лабиринта на един странен и завладяващ вътрешен свят, в който могат да потърсят нови пътища и към себе си.

Подборът на произведенията е правен от Тед Хюз – мъжът и поетът, удостоен от Силвия Плат с честта да ѝ бъде съпруг. След смъртта ѝ той преглежда детайлно цялото ѝ творческо наследство. Част от него са седемдесет разказа, повече от които непубликувани приживе. От тях той избира най-добрите седемнайсет и през 1977 г. ги помества в селекция с откъси от дневниците ѝ и материали, писани от Плат за списания. „По това време като редактор на изданието предположих, че тя или е изгубила, или е унищожила, смятайки ги за провалени, всички онези разкази, които си спомням, че бе написала. Точно когато сборникът излезе от печат, множество произведения на Силвия Плат излязоха на бял свят в Библиотеката „Лили“ към Университета на Индиана, дарени от мисис Аурелия Плат, майката на писателката, а сред тях бяха и ръкописите на над петдесет разказа, датиращи от първите ѝ опити в писането до шейсетте години на XX век, макар че преобладаваха много ранните текстове. Освен няколко разказа, копия от които тя бе запазила при себе си, всички останали не беше успяла да публикува приживе и съответно сама бе отхвърлила.“ – отбелязва Хюз през 1979 г., когато излиза второто издание с разказате на Силвия Плат. То включва тринайсетте разказа от първото заедно с пет по-интересни журналистически текста и няколко откъса от дневника, както и девет разказа, подбрани от архива в Индиана. Тъкмо на него се основава и първото издание на „Джони Паник и Библията на сънищата“ в България. Заглавието на сборника идва от едноименния разказ, с който започва книгата.

Както отбелязва съпругът ѝ във въведението кам сборника, самата Силвия Плат е отхвърлила част от поместените тук разкази, така че те са публикувани без нейната авторска преценка. „Някои от тях демонстрират дори по-смело от най-силните ѝ разкази до каква степен чистото присъствие на предметите и събитията ангажират нейната фантазия и съзидателност. Художничката на графични натюрморти в нея е лоялна към вещите. Нищо не я зарежда повече от това да седи с часове пред някоя сложна композиция от предмети, които да изобразява един след друг.“, допълва Тед Хюз във въведението към сборника.

Силвия Плат (1932 – 1963) е американска поетеса и писателка, един от най-влиятелните и покоряващи литературни гласове на XX век. Родена е в Бостън, в семейството на университетски преподавател – емигрант от Германия. През 1955 г. Плат спечелва Фулбрайтова стипендия, която ѝ дава възможност да продължи образованието си в Кеймбридж. Там среща бъдещия си съпруг – известния британски поет и писател Тед Хюз. След години на борба с депресията Силвия Плат слага край на живота си само на трийсет години. Приживе публикува две значими творби: стихосбирката The Colossus (1960) и романа „Стъкленият похлупак“ (1963). Посмъртно получава наградата „Пулицър“ за сборника Collected Poems (1981).

Предлагаме ви откъс от „Джони Паник и Библията на сънищата“, предоставен любезно от издателство „Лист“:

„Всеки ден от девет до пет седя на бюрото си, което гледа към вратата на кабинета, и записвам на машина чужди сънища. Но не просто сънища. Според шефовете ми това не би било достатъчно практично. Записвам също и дневните оплаквания на хората: проблемите с мама, проблемите с татко, проблемите с бутилката, с кревата, с главоболието, което изневиделица те прасва и те просва насред прекрасния свят. Никой не се отбива в нашия кабинет, ако няма проблем. И то проблем, който не може да бъде диагностициран само с Васерман или Уекслър-Белвю.

Едно мишле може би доста рано схваща как целият свят се задвижва от гигантски крака. Е, от мястото, на което аз седя, ми се струва, че светът се задвижва от едно-единствено нещо. Паниката с кучешко лице, дяволско лице, вещерско лице, курвенско лице, паниката с главни букви без каквото и да било лице – все същият Джони Паник, буден или заспал.

На въпроса къде работя, отговарям, че съм асистентка на секретарката на един от дневните стационари към терапевтичното крило на Градската болница. Това звучи от такава първостепенна важност, че рядко някой си прави труда да ме попита какво точно правя там, а това, което предимно правя, е да печатам на машина меди­цински досиета. По изцяло моя инициатива обаче и под пълно прикритие аз служа на съвсем друго свое призвание, от което на докторите биха им се изправили косите. В усамотението на еднос­тайния си апартамент аз определям себе си като секретарка единствено и само на Джони Паник.

Сън след сън се обучавам в това да се превърна в онова особено рядко същество, в действителност по-рядко срещано от който и да било член на Института по психоанализа – познавач на сънища. Не прекъсвач на сънища, не обяснител на сънища, не експлоататор на сънища в името на тъпоумните практически цели на здравето и щастието, а безкористен събирач на сънища за­ради самите тях. любител на сънищата заради Джони Паник, техния единствен Творец.

Няма сън, напечатан и прибран от мен в досие, който да не знам наизуст. Няма сън, който да не съм преписала у дома, в Библията на сънищата на Джони Паник.

Това е истинското ми призвание.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp