„Българската съкровищница” – новият луксозен албум за България от Румяна Николова и Николай Генов – с премиера в Съюза на архитектите на 12 март

Луксозно двуезично издание, посветено на България, излезе в навечерието на националния ни празник! Книгата „Българската съкровищница” (ИК „Сиела”) с автори Румяна Николова и Николай Генов разказва за интересни и не достатъчно познати природни и исторически паметници по земите ни и съдържа над 1000 цветни фотографии. Премиерата на албума, съпроводена с изложба на част от снимките в него, ще се състои на 12 март от 19:00 часа в Съюза на архитектите.

450 страници и над 1000 цветни фотографии са събрани в луксозното двуезично издание с твърди корици „Българската съкровищница”. Новият албум на Румяна Николова и Николай Генов ни повежда на смайващо пътешествие из красиви кътчета в България, запознавайки ни отблизо с вековната история и култура по нашите земи.

Сред разгледаните в ценната книга теми са вековните букови гори на резерватите в Национален парк „Централен Балкан” , 18-километровият подземен лабиринт край село Боснек в лицето на пещера Духлата, едно от най-старите живи дървета в Европа – летният дъб в село Гранит, датиращ от 345 г., Рогозенското съкровище, скалните обители в Шуменското плато и др.

Авторите отделят специално внимание на 16-те български паметници, природни богатства, обичаи и практики, които попадат в списъка на ЮНЕСКО – от Рилския манастир и Свещарската тракийска гробница до Боянската църква, Национален парк „Пирин”, езерото Сребърна и сурвакарите.

Николова и Генов ни напомнят и за богатствата в многовековната ни история и култура – от жилища от неолита, които можем да видим днес край Стара Загора, най-старото обработено злато в света и най-стария надпис на кирилица в скален манастир край поповското село Крепча до фолклорната пъстрота по поляните на Рожен и мартеницата.

Премиерата на книгата и откриването на фотоизложбата, посветена на нея, ще бъде на 12 март (вторник) от 19:00 часа в зала 1 на Съюза на архитектите в България (ул. „Кракра” 11). Изложбата, която съдържа 25 пана със снимки от албума, може да бъде видяна там в периода 11-15 март.

Румяна Николова и Николай Генов са добре познати със заглавията „1000 страници България”, албума „България: природа, човек, цивилизации” и екзотичния пътепис „Спирки под южния кръст”, посветен на Южна Америка. В новата си, седемнадесета съвместна книга, двамата неуморни пътешественици се връщат към вечната тема – България, за да ни напомнят още веднъж колко красива и разнообразна е нашата страна.

Откъс от „Българската съкровищница”, Румяна Николова и Николай Генов

 

НАЙ-СТАРОТО ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО В СВЕТА

 

Ако трябва да се открои най-голямото археологическо съкрови­ще на България, това безспорно ще са находките от Варненския халколитен некропол. Те са определяни като най-старото по­знато засега обработено злато на човечеството – датирани са в края на V – началото на IV хил. пр. Хр. Край Варненското езеро в 294 гроба са намерени общо 3000 предмета с тегло 6,5 кг. Коли­чеството многократно надхвърля всичкото злато от периода на каменно-медната епоха, намерено в целия свят. Чистотата му е 23,5 карата. В част от гробовете не са открити човешки останки, а само погребални дарове или глинени маски на човешки лица, чиито елементи са маркирани със злато. Особената стойност на Варненския некропол се дължи не само на разнообразните по­гребални практики, установени в него, а и на богатството и раз­нообразието на находките. Много голямо е и количеството арте­факти от други материали – метали, керамика и др. Специално внимание заслужават два съда, изрисувани със златна боя.

НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯТ СРЕД ГРАДОВЕТЕ

Доскоро се твърдеше, че първите европейски градове са въз­никнали през бронзовата епоха. Българските археолози обаче успяха да увеличат поне с две хилядолетия тяхната възраст.

Проучванията на Плоската могила край пазар­джишкото с. Юнаците се водят с прекъсване още от 1939 г. През 2006 г. археолозите търсят нейния некропол, но вместо на него попадат на огромно за онова време селище с площ 150 декара. Откриват също, че пластовете на селищната могила слизат доста по-дъл­боко, а с това възрастта на нейното обита­ване нараства значително. В нея могат да се проследят останки от поне 30 селища, изграждани едно над друго. Откриватели­те попадат и на дебела 5 м добре запа­зена отбранителна стена от 4700–4600 г. пр. Хр. Укрепената част вътре в града при нужда е приютявала населението му, там е живеел и градският елит. Това е може би най-старата цитадела в Евро­па, защитавала селището в продължение на половин век, преди мощна вълна от нашественици да го унищожи напълно.

Когато животът на селището се е възста­новил през бронзовата епоха, културното равнище на новите му обитатели вече е било много по-ниско.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.