Article 13 и новите стари прийоми на диктатурата

Article 13 и новите стари прийоми на диктатурата

За пореден път Европейският съюз не се вслуша в гласа на своите граждани и пренебрегна техните искания. Вчера член 13 от закона за авторското право в интернет бе приет. ЕС създаде предпоставка за невиждана до сега цензура, чийто леден дъх стряскащото напомня за времената на СССР.

Какво е член 13 и защо разбуни духовете?

Article 13 е част от един по-обширен документ, който цели да защити създателите на авторско съдържание, разпространявано в интернет. На пръв поглед нищо нередно. Проблемът произтича от факта, че според този член платформите, чрез които се разпространява информация, са пряко отговорни за всеки един авторски материал – снимка, музика, видеоклип, текст и всички друго, за което някой би могъл да предяви авторски права.

Тук изниква въпросът как YouTube, Soundcloud и всеки друг сайт биха могли да контролират стотиците хиляди мегабайти информация, които се качват в интернет във всеки един момент. Единият вариант е чрез филтри, които автоматично да блокират съдържание, което вече е обозначено като авторско. Как обаче тези филтри ще различават материали предназначени за обучителни или пародийни цели (в документа те подлежат на изключение)?

Ще имаме ли възможност да записваме кавъри на любимите си песни и да ги качваме в интернет? Никой не знае. Ще можем ли да направим ревю на филм или книга и да включим откъс от произведението? Никой не знае.

Кого засяга член 13?

На пръв поглед само създателите на съдържание. Но ако се абстрахираме от това и погледнем цялата картинка, ще забележим, че това е първата крачка към цензурирането и тоталния контрол върху интернет – мрежата създадена с идеята да даде поле за изява на всеки.

Нека разгледаме друг пример. Телевизия X държи правата за излъчването на определени футболни мачове. В такъв случай забранено ли е на феновете да предават части от събитието на живо в социалните мрежи? Забранено ли е да качваме записите и снимките на гола, отбелязан в последната минута?

А агитките на футболните отбори могат ли да изпозлват образите на филмови супергерои в своите хореографии?

Ами забавните гифчета изрязани от известни и неизвестни филми и сериали? Какво става с тях?

Една поговорка гласи, че „пътят към ада е осеян с добри намерения“. В стремежа си да защити интересите на авторите на съдържание, ЕС унищожава свободния интернет.

Блогъри, влогъри и всички обикновени граждани, които създават свои материали и ги публикуват в интернет ще загубят много. Ако правя видео ревюта на филми, няма да мога да ви покажа любимата ми сцена, защото това ще бъде нарушение на авторското право. Същото важи за ревюта на видеоигри, книги, музика и т.н. Моят авторски материал би трябвало да бъде допуснат в онлайн пространството, но само, ако филтрите сметнат, че той е няма за цел да ми носи приходи.

Сами виждате, че цялата ситуация е повече от забъркана.

Какво е член 11?

Article 11 е също толкова противоречив, колкото и Article 13. Според него сайтовете, които събират и предлагат новини от много различни източници (например Google News, Yahoo News) трябва да плащат такса за това, че изпозлват заглавията на съответните новини, както и техните откъси.

Това автоматично означава по-малко трафик и съответно по-малко приходи за новинарските сайтове. Google News няма да показва резултати с авторско съдържание, тоест ние като потребители ще имаме достъп до силно ограничено количество информация (!!!).

Неслучайно се появи и понятието „такса линк“. Ако имате страница във фейсбук и искате да споделяте спортни новини, ще трябва да плащате на източника за това, че споделяте неговия материал. Звучи абсурдно и член 11 е по-вероятно да убие новинарските сайтове, отколкото да увеличи приходите им.

Частни лица няма да плащат за споделени линкове, но това не означава, че член 11 е смислен. Първо, че той работи против всички закони на интернет поведението, второ, че той заглушава и възпрепятства разпространението на новини.

Кога влиза в сила?

Всички държави членки на ЕС имат срок от две години, в който да интерпретират въпросната директива и да прокарат свои собствени закони, които да установят конкретни правила. Тук става още по-сложно и заплетено. Гифчетата и онлайн ревютата може да са позволени в Австрия, България и Италия, но в Испания, Франция и Румъния, това може да не е така.

ЕС се опитва да сложи граници на нещо, което изначално е предназначено да затрива границите.

На 26-ти март, ЕС се изплю в лицето на свободния гражданин – неговата висша ценност.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.