9 кратки, но разтърсващи пътешествия в сборника „Всеки ден крие в себе си друг“ от Гаст Грьобер

„Всеки ден крие в себе си друг“ от Гаст Грьобер е книга пътешественик, която официално пристигна и на българския книжен пазар. Тя е създадена в родния за автора си Люксембург, но по силата на добрата литература излиза далеч извън пределите на малката държава. Сборникът с девет разказа обръща внимание на моментите, в които делничният ритъм е рязко прекъснат и отстъпва място на разтърсващия драматизъм. Майсторският език и увлекателните сюжети са оценени високо. Книгата е носител на Европейската награда за литература през 2016 г. и Държавната награда за литература на Люксембург за 2014 г.

Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба. По страниците читателят среща насилие, развод и други житейски премеждия, които помитат спокойствието и оставят героите променени завинаги. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург. Именно тази географска особеност на текстовете прибавя нотка на любопитство и екзотика за българския читател.

Авторът пише предговор специално за българското издание, в което отправя благодарност към преводачката Елена Димитрова и казва:

За мен е чест и удоволствие, че държите в ръце този сборник. Докато го пишех в мъничък Люксембург, изобщо не съм предполагал, че това е възможно. Някои от разказите, които ще прочетете, може да влязат в конфликт с личния ви опит или просто да са различни от него. Писането и четенето са начини да откриваме и осмисляме гледни точки, моменти на размисъл.

Това е третата книга на автора, която затвърждава способността на Грьобер да описва майсторски ежедневието. Защото литературата е друга реалност, както обича да подчертава самият той.

Gast GROEBER à Luxembourg le 27 juillet 2013

Гаст Грьобер е педагог по образование с дългогодишна преподавателска кариера. Считан е за експерт в сферата на образованието в Люксембург. „Всеки ден крие в себе си друг“ е дебютът му на български. По лична препоръка на автора, преводът е от немски, като немската версия е дело на творческия тандем Гаст Грьобер – Роберт Стефан, редактор и издател на автора. Двамата обогатяват текста с бележки за някои специфични за Люксембург думи и изрази.

Откъс от разказа „Подарък“, включен в сборника „Всеки ден крие в себе си друг“

Без посока, неуверено, тя крачеше бавно по „Гроусгас“*. Придърпа шала си по-нагоре към брадичката, влажният въздух брулеше лицето ѝ.

Пак същото студено, мрачно време преди коледните празници. В ранния следобед хората търпеливо се точеха като мравешка върволица от магазин на магазин, огрявани единствено от светещите рекламни надписи и празничното осветление.

Тук-там се застояваше пред някоя витрина, всичките тези предложения за подаръци зад стъклата я объркваха.

Вече за втори път идваше на предпразничен пазар. Но единственото, на което се спря, беше ново дантелено бельо и едно тюркоазено неглиже.

Просто поглези себе си. Нищо друго не ѝ хвана окото.

Внезапно обърна гръб на магазина, пред който се бе спряла. Поклати глава.

А и въобще… на кого да търся подарък? Откъ­де накъде ще подарявам на когото и да било нещо?

Проправи си път обратно, запровира се през навалицата, по-скоро в опит да я избегне, за да продължи някак обиколката си.

За момент забави крачка.

Франц ли? С какво той, моля ви се, е заслужил подарък? Да си го получава от тайната си лю­бовница! И въобще „тайна“ ли е? Та той дори не се опитва да прикрива връзката си. Изобщо не се притеснява да се появява с нея в театъра, на концерти, по ресторанти и кръчми.

Жозе, нейната приятелка, ѝ разказа всичко неотдавна. Прегърна я състрадателно. Колко конфузно!

Да му правя подаръци на този нехранимайко? Заради едното му великодушие да се ожени за мен навремето? А после да ми направи и дете?

Внезапно усети нечия ръка върху рамото си и се сепна.

– Госпожо, зле ли ви е? Искам да кажа, заради мокрия сняг. Цялата сте подгизнала!

Лицето на възрастен господин я следеше вни­мателно изпод чадъра.

– Ах! Просто съм се отнесла. Подаръци и разни такива, знаете как е! Благодаря ви, ува­жаеми господине. Всъщност тръгнала съм към книжарницата отсреща.

Старецът я наблюдаваше с учудване, пре­мести чадъра си над главата ѝ и я придружи с бърза стъпка по краткия път до вратата на книжарницата.

– Грижете се повече за себе си! Надявам се, че не сте пипнали някоя настинка. С това отвратително време напоследък.

Усмихна се на мъжа, благодари му няколко пъти.

Само ако знаеше, миличкият! Откак минах химиотерапията, не се простудявам току-така. Натъпкана съм с допинг като Ланс Армстронг. Само дето не ми се налага да обикалям с нелепа жълта фланелка.

Мярна собственото си отражение във витрината, забеляза усмивката на лицето си. Изглеждаше почти жизнерадостна.

Този симпатичен господин беше толкова мил. Само че какво да му кажа? Уважаеми господине, настинката отдавна не ме плаши, къде-къде по-зле съм.

Влезе в книжарницата. Подредените по рафтовете книги я привличаха. Не можа да устои на притеглянето.

Взе напосоки няколко книги от купчинките, прочете текста на гърба на корицата, прелисти страниците с палец бавно, много нежно. Миризмата на нечетена хартия гъделичкаше обонянието ѝ. За момент затвори очи, подуши хартията.

Откри едно красиво издание на роман, който вече бе чела – с превъзходна корица. Идеален подарък.

После се разколеба.

Все пак за кого? С абсолютна сигурност не и за „шер Франсоа“, както обича да го нарича майка му.

Върна книгата на купчинката.

Не! Всеки път, когато се опитам да му по­даря хубава книга, тя почти веднага се озовава непрочетена в голямата библиотека.

Разглежда томчето, плъзва със страхопочи­тание пръст по подвързията.

Коледа! Още по време на обичайния апери­тив, докато разопаковаше някоя от книгите под елхата, виждах подигравателно-високо­мерната усмивка на госпожа майката. А след това започваше да нарежда: „Класиците! Няма нищо по-добро от класиката. Още като беше мъничък, съм му ги чела, обсъждала съм ги с него, нали, Франсоа, шери. И даже и по-на­татък, чак до последния клас в гимназията, съм ти чела класика!“. Франсоа Шерито! Мама му е чела класиците! Чела му ги е на глас класи­ците! Нищо чудно. Иначе на малкото буболе­че Шерито щеше да му се наложи да напрегне парвенюшките си пръстченца и парвенюшките си оченца.

Крачи насам-натам край стелажите с кни­ги.

Само класици, нищо друго! Най-вероятно заради застиналия светоглед на нейната родà. Защото нали всичко преди е било по-хубаво и за нищо на света не е трябвало да се променя!

По лицето ѝ пробяга иронична усмивка.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.