„Нашите жени“ от Ерик Асус с премиера в Театър 199 на 27 юни

5/5

За първи път на българска сцена се поставя пиесата „Нашите жени“ от Ерик Асус. Премиерата на постановката с режисьор Атанас Атанасов, е на 27 юни от 20:00 часа в Театър 199.

От двадесет и пет години трима приятели – Макс, Пол и Симон – редовно се събират да играят карти, да споделят радости и грижи, да се оплакват от жените си. Тази вечер обаче няма да протече по обичаен начин. Симон закъснява повече от друг път. Виното, отворено да подиша, отново е затапено. Макс  започва истински да се изнервя. Пол се опитва да го успокои. Но парижката нощ отвъд прозореца на апартамента е сякаш наелектризирана от някаква необяснима тревожност. 

Най-накрая Симон нахлува в жилището. Разчорлен и задъхан. Надига първата бутилка, която попада пред очите му. Нещата се заплитат. Полицейска сирена се чува отвън… Нека не избързваме. Историята ще стане криминална. Въпросителните ще останат почти до самия край. Когато не само престъпната интрига, но и най-дълбоките, старателно таени тайни, които всеки един от тримата приятели е крил от другите, ще се разкрият.

Ерик Асус ни предлага майсторска комедия, изпълнена с необичайни, неочаквани ходове и любопитни герои. Тя откровено сваля шапка на дълбокото приятелство.

Атанас Атанасов вещо разчита текста с намигване към зрителя. Петя Стойкова и Мартин Каров създават изящно-френска атмосфера чрез сценографията и музикалната картина. А актьорите Константин Икономов, Георги Спасов и Деян Ангелов изграждат плътни образи, ексцентрични, но и някак толкоз разпознаваеми за всеки.

Картите са раздадени. Нека играта да започне!

В ролите са Константин Икономов, Георги Спасов, Деян Ангелов.

Преводът на пиесата е на Светлана Панчева, а сценографията – на Петя Стойкова. Музиката е на Мартин Каров, а фотографиите – на Велина Кокалова.

•••

Няколко думи за въведение към спектакъла… Този път ми е много трудно. Скъпи дами, забавлявайте се, когато се досетите, че от сцената става дума за вас… и не казвайте нищо на вашата мъжка компания след поклона на актьорите. Мъжете винаги разбират какво се крие в женското мълчание. Те споделят неговото ехо, но много рядко с вас… Обикновено превръщат болката си в изкусно изкуство. Затрогващо, патетично и състрадаващо. В случай на съмнение, си спомнете за  „Uomini Soli“ на „Pooh“.*

Песента е прекрасна и беше първата асоциация, когато прочетох „Нашите жени“… Защото съм мъж, защото една от любимите ми роли е в „АРТ“ на Ясмина Реза и защото като юноша бях прочел безброй криминални романи.

Атанас Атанасов

P.S. Имах желание и за някакъв послепис, но живота ви дава много по-добри избори. Мъжът до вас… Театърът на мъжете… В краен случай мъжете в Театъра.

*https://www.youtube.com/watch?v=PYOMQozQ1-k

•••

Скъпи Дами,

Розите са червени, виното – сладко, небето е синьо, морето – солено, а Вие сте перли в прилива от зрители към театъра. Това послание е към Вас – по-нежната част от аудиторията. По-красивата, по-вярната, по-чувствителната и… това може да се стори твърде голям залък за преглъщане от господата любители на изкуството… по-интелигентната част от публиката. Затова бъдете снизходителни и внимателни, и любящи към въпросната (по-ранимата) половина от салона. Продължавайте да бъдете вдъхновение за героизъм у мъжете и за стремежа към високи карати у театралите въобще.

И бъдете щастливи,

Театър 199 „Валентин Стойчев”

Следващите представления на „Нашите жени“ са на 8  и 26 юли.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp