7 забавни типа хора, които ще срещнеш на концерт

5/5

Независимо дали сме на концерт на Остава или Слеър, винаги има няколко типа хора, които неминуемо ще срещнем там с техния колорит, който разпръскват около себе си и правят преживяването това, което наричаме – ,,музика на живо’’. Защото, нека си признаем – едно е бандата да свири на живо, но ако я няма публиката, която да се ръга в ребрата, някой да те залива с бира или да пее фалшиво до теб – просто не е същото. Е, нека разконспираме кои са тези няколко персонажа, които винаги са там. А понякога са  навсякъде около нас. 

Онзи,  който хем знае, хем избързва

Има един интересен тип хора, които често са най-отпред пред сцената. Те знаят всички текстове, всички песни, но нямат нищо общо с музиката и тактовете им бягат. Затова започват да пеят с няколко идеи преди вокалиста, припевът им бяга и често повтарят всичко 1:1 като в оригинала на песента, нищо, че групата в момента явно импровизира. При големите сцени този човек или човечка не пречи, защото не се откроява, но в малките клубове се чува повече от самата група. Хората страдащи от ОКР-та е добре да ги избягват : )

Онези,  които не знаят  текста

Има едни хора, които не знаят текста, но за да го скрият,  пеят с пълно гърло грешния текст. Това води до дилемата – да му се ядосваш, че пее глупости или да му се зарадваш на ентусиазма. Важното е той да си изкарва добре и явно е така. 

Онзи, който вика СЛЕЪР и…

Какво? Не сте го чували? Трябва да ви споделя –  на всеки концерт, фестивал или някакво изпълнение, в която и точка на света да сте, има точно двама души в публиката, които не се познават, не са дошли заедно, но някак си знаят правилото, че те са там. В разгара на концерта,  при леко затишие,  единия извиква “ЙЕБАНЙЕЕЕЕ!”,  а от другия край на публиката се чува “СЛЕЪЪЪЪЪЪР!”. Нищо, че сте на концерт на Остава, U2 или на Сепултура. 

Онзи, който иска да е на концерт на Веско Маринов

Той  вероятно е бил отговорник на класа, любимец на класната, слагача на випуска и отличника както в детската градина,  така и в университета. В работата си той гордо носи своя бадж за достъп и прадира със сложни чуждици, които имат прекрасни български еквиваленти. Този  човек  би работил отлично като регулировчик, защото постоянно иска да регулира нещо – не се бутайте, ние бяхме тук преди вас, минете назад,  защото сте по-високи, пеете твърде високо и не чувам групата, не подскачайте, че ми бутате питието… Тези хора са там сякаш не за да се забавляват, а за да пазят реда и спокойствието…си. Ще ви призная  нещо – начинъ ми да се разправя с такива хора винаги е бил да подивявам на песните  точно пред или директно в тях – прекрасно е. След първата песен те взимат отбранителна позиция далеч от сцената, където им е мястото. Аз бих ги пратил да си седят в зала ноемр 1 и да пеят “Няма лист от календара”,  но за нещастие те се срещат на всякакви концерти – от Остава, ПИФ до Хиподил и Акащи Джуджета. Луда работа. 

Охранителите на момичета

Винаги винаги винаги има поне няколко мъже, които не харесват концертите. Там са само заради гаджетата, които са поне малко влюбени в изпълнителите и се раздават на 100%. Но “охранителите им” са там не за да пият, не за да се забавляват а за да не позволят на някой да свали тяхното момиче, въпреки че изпитват отвращение към сцената. Тези хора се открояват лесно, защото винаги гледат лошо дори когато публиката избухва и се забавлява до краен предел. Те са склонни да създадат конфликт, дори да налетят на бой. Често избутват силно забавляващите се хора настрана, за да не разваля някой скованата им поза и хватка, в която държат момичето си. 

Крайно забавните елементи

Това са хора, които са дошли на концерт с ясната идея, че ще се забавляват,  дори и Хиподил да започне да пее “Пада лист от календара…”  А не е като да не се е случвало. Знаете как е. Този тип хора предвидливо са започнали да пият отрано, знаят, че колкото повече пият,  толкова по-добре звучи групата и периодично отиват за нова дажба йегермайстер до бара. Те черпят околните, често стартират от единия край на публиката и се озовават в друга компания в другия край. Пеят мощно, разливат пиене  и не забелязват “охраната на момичетата”,  която ги бройка през целия концерт,  очаквайки конфликт с тях. Но  на забавните елементи не им пука за никой, който ги гледа накриво,  защото не са там за конфликт,  нито да свалят жената на някой  скучен елемент. 

Позьорите

Завършваме с тях,  защото те са емблематични и не можем да не ги удостоим с внимание. Те внимателно се обличат преди всеки концерт. Искат да се покажат както на групата, така и на всички останали.  Написват името на групата си с маркер по обувките, тениската си или  роклята, специално поръчана за концерта,  която комуникира с обложката на втория албум на групата, но това го разбират само просветените. Те са там не за да гледат и слушат, а за да ги гледат и слушат. Често в тази група влизат регулировчиците и онези, които са толкова пренавити, че пеят преди групата. Този тип също гледат сърдито, когато се сблъскат с някой забавен, защото той не ги забелязва, отразява и като цяло не им цепи басма. 

Разбира се, има и едни 50% от цялата публика, които са латентни и с нищо не се открояват – те са там, за да слушат на живо своята група, всички онези образи и около тях са чужди за тях и рядко имат интеграция помежду си. 

Лошото е, че тези типажи все по-рядко се засичат,, защото концерти или не се правят, или се правят с метър и половина дистанция, и как да регулираш някой, който е на метър и половина, или да го залееш с бира, или да се пазиш от някой… не става. А сигурно онзи, който вика СЛЕЪР е толквоа далече, че не може да чуе своя събрат, който го зове по братски…

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp