Независимо дали сме на концерт на Остава или Слеър, винаги има няколко типа хора, които неминуемо ще срещнем там с техния колорит, който разпръскват около себе си и правят преживяването това, което наричаме – ,,музика на живо’’. Защото, нека си признаем – едно е бандата да свири на живо, но ако я няма публиката, която да се ръга в ребрата, някой да те залива с бира или да пее фалшиво до теб – просто не е същото. Е, нека разконспираме кои са тези няколко персонажа, които винаги са там. А понякога са навсякъде около нас.
Онзи, който хем знае, хем избързва
Има един интересен тип хора, които често са най-отпред пред сцената. Те знаят всички текстове, всички песни, но нямат нищо общо с музиката и тактовете им бягат. Затова започват да пеят с няколко идеи преди вокалиста, припевът им бяга и често повтарят всичко 1:1 като в оригинала на песента, нищо, че групата в момента явно импровизира. При големите сцени този човек или човечка не пречи, защото не се откроява, но в малките клубове се чува повече от самата група. Хората страдащи от ОКР-та е добре да ги избягват : )
Онези, които не знаят текста
Има едни хора, които не знаят текста, но за да го скрият, пеят с пълно гърло грешния текст. Това води до дилемата – да му се ядосваш, че пее глупости или да му се зарадваш на ентусиазма. Важното е той да си изкарва добре и явно е така.
Онзи, който вика СЛЕЪР и…
Какво? Не сте го чували? Трябва да ви споделя – на всеки концерт, фестивал или някакво изпълнение, в която и точка на света да сте, има точно двама души в публиката, които не се познават, не са дошли заедно, но някак си знаят правилото, че те са там. В разгара на концерта, при леко затишие, единия извиква “ЙЕБАНЙЕЕЕЕ!”, а от другия край на публиката се чува “СЛЕЪЪЪЪЪЪР!”. Нищо, че сте на концерт на Остава, U2 или на Сепултура.
Онзи, който иска да е на концерт на Веско Маринов
Той вероятно е бил отговорник на класа, любимец на класната, слагача на випуска и отличника както в детската градина, така и в университета. В работата си той гордо носи своя бадж за достъп и прадира със сложни чуждици, които имат прекрасни български еквиваленти. Този човек би работил отлично като регулировчик, защото постоянно иска да регулира нещо – не се бутайте, ние бяхме тук преди вас, минете назад, защото сте по-високи, пеете твърде високо и не чувам групата, не подскачайте, че ми бутате питието… Тези хора са там сякаш не за да се забавляват, а за да пазят реда и спокойствието…си. Ще ви призная нещо – начинъ ми да се разправя с такива хора винаги е бил да подивявам на песните точно пред или директно в тях – прекрасно е. След първата песен те взимат отбранителна позиция далеч от сцената, където им е мястото. Аз бих ги пратил да си седят в зала ноемр 1 и да пеят “Няма лист от календара”, но за нещастие те се срещат на всякакви концерти – от Остава, ПИФ до Хиподил и Акащи Джуджета. Луда работа.
Охранителите на момичета
Винаги винаги винаги има поне няколко мъже, които не харесват концертите. Там са само заради гаджетата, които са поне малко влюбени в изпълнителите и се раздават на 100%. Но “охранителите им” са там не за да пият, не за да се забавляват а за да не позволят на някой да свали тяхното момиче, въпреки че изпитват отвращение към сцената. Тези хора се открояват лесно, защото винаги гледат лошо дори когато публиката избухва и се забавлява до краен предел. Те са склонни да създадат конфликт, дори да налетят на бой. Често избутват силно забавляващите се хора настрана, за да не разваля някой скованата им поза и хватка, в която държат момичето си.
Крайно забавните елементи
Това са хора, които са дошли на концерт с ясната идея, че ще се забавляват, дори и Хиподил да започне да пее “Пада лист от календара…” А не е като да не се е случвало. Знаете как е. Този тип хора предвидливо са започнали да пият отрано, знаят, че колкото повече пият, толкова по-добре звучи групата и периодично отиват за нова дажба йегермайстер до бара. Те черпят околните, често стартират от единия край на публиката и се озовават в друга компания в другия край. Пеят мощно, разливат пиене и не забелязват “охраната на момичетата”, която ги бройка през целия концерт, очаквайки конфликт с тях. Но на забавните елементи не им пука за никой, който ги гледа накриво, защото не са там за конфликт, нито да свалят жената на някой скучен елемент.
Позьорите
Завършваме с тях, защото те са емблематични и не можем да не ги удостоим с внимание. Те внимателно се обличат преди всеки концерт. Искат да се покажат както на групата, така и на всички останали. Написват името на групата си с маркер по обувките, тениската си или роклята, специално поръчана за концерта, която комуникира с обложката на втория албум на групата, но това го разбират само просветените. Те са там не за да гледат и слушат, а за да ги гледат и слушат. Често в тази група влизат регулировчиците и онези, които са толкова пренавити, че пеят преди групата. Този тип също гледат сърдито, когато се сблъскат с някой забавен, защото той не ги забелязва, отразява и като цяло не им цепи басма.
Разбира се, има и едни 50% от цялата публика, които са латентни и с нищо не се открояват – те са там, за да слушат на живо своята група, всички онези образи и около тях са чужди за тях и рядко имат интеграция помежду си.
Лошото е, че тези типажи все по-рядко се засичат,, защото концерти или не се правят, или се правят с метър и половина дистанция, и как да регулираш някой, който е на метър и половина, или да го залееш с бира, или да се пазиш от някой… не става. А сигурно онзи, който вика СЛЕЪР е толквоа далече, че не може да чуе своя събрат, който го зове по братски…
