7 книги, които да подарите за Коледа

7 книги, които да подарите за Коледа

До Коледа остават само 4 седмици и е време да помислим какво и на кого ще подарим. Тъй като книгите са ни страст, решихме да ви помогнем в избора на подарък за близките ви. Ако се чувствате изчерпани откъм идеи и вече сте подарявали какво ли не на човека до вас, позволете ни да ви предложим 7 книги от съвременни български автори, с които със сигурност ще изненадате половинката си, брат си, сестра си или дори баба си.

Е, готови ли сте?

Предложение №1: Стефан Стефанов – “Орисия”

“Орисия” е сборник с разкази, който силно ни развълнува, когато го прочетохме за първи път. Стефан Стефанов поставя основите на своите сюжети върху българския фолклор и така с лекота притегля читателя да отгръща страница след страница. В един разказ ще ви омагьосват самодиви, в друг ще се влюбвате и разлюбвате, в трети ще строите грамада и заедно с цялото село ще се изправите срещу турския башибозук. Историите уж са различни, а някак говорят на един език. Героите са обикновените люде, чиито мъдри слова ще ви подшушват простичките истини за живота, скрити между редовете на “Орисия”.

Ето част от нашите любими цитати:

А и как се лъже някой, когото обичаш – все едно да загребеш два пъти от себе си и да го хвърлиш в дупката, от която няма връщане. Веднъж е грях, че лъжеш себе си, и втори път, че лъжеш някого, който те обича. – „Богатството на богатия“

Сега си ковете името и или хората ще го пеят в песните си, или децата ви ще го носят със срам това име. – „Грамадата“

Предложение №2: Александър Ненов – “Летящата планета”

Климатични промени са тема, която заема все повече време в новините и съзнанието ни. Ако искате да получите една алтернативна версия на случващото се – тази книга е за вас. Тя ще ви пренесе в 2054 година, когато еколозите управляват света и всички настоящи идеи вече са факт. В книгата си авторът предвижда събития, които се случиха само 2 години след издаването ѝ – екологичен тероризъм, появата на Грета в ООН, агресивна кампания срещу пътническите полети. До какво ще доведе всичко това и какво бъдеще ни чака, когато еколозите получат пълната власт, ще научите от страниците на този кратък и лесен за четене роман. Това е четиво подходящо за всеки.

Предложение №3: Костадин Николов – “Щастливците не карат колело”

Обичате ли дългите пътешествия? А замисляли сте се, че има и други начини да отидете в чужбина освен с автомобил и самолет? “Щастливците не карат колело” е един необикновен пътепис, който ще ви накара да се смеете от сърце на нелепите ситуации, в които авторът попада. Книгата е се чете толкова лесно и е написана толкова увлекателно, че ви гарантираме, че ще видите себе си в нея. Този разказ за едно велопътешествие из Европа е едновременно забавен, истински и на моменти малко тъжен.

Какво ни впечатли в него? Впечатлиха ни стилът, историята, небивалиците, откровенията, но и също се вдъхновихме да следваме мечтите си, а “не да ги складираме в тетрадката под леглото”.

Откъс:

В Естергом пак се оказах в ситуация, в която трябваше да нацелвам на усет верния път и всъщност ми стана ясно, че цялото това пътуване е човешкият живот в умален мащаб. Мислиш си, че табелките няма да изчезнат и че ще ти показват верния път през цялото време. За известен период те насочват и така те успиват. След това изчезват, за да проверят дали си способен да се адаптираш, да търсиш, да намираш да се луташ, да запазиш самообладание и вяра, че всичко ще си дойде на мястото.

Спрях и се опитах да снимам едно малко лебедче отблизо, но майка му веднага даде да се разбере, че не е съгласна. Изправи се, изви шия, засъска и разпери криле. Още една крачка или рязко движение и щеше да ме изяде заедно с каската и потната тениска. Беше гневна и не є пукаше дали съм вкусен, или не. Нямах право да снимам малкия и тя беше готова да ме почне откъм мазолите. Исках да се разделя с тях, но не по този начин. Дори мазолите ми не заслужаваха да бъдат изядени от зъл лебед. Все пак ми бяха другарчета през целия път.

Предложение №4: Камелия Кучер – “Нощ”

“Нощ” е най-новият роман на Камелия Кучер. Действието се развива в Рим по време на Втората световна война и проследява историята на момче, което се влюбва в момиче с лунички. Една нощ обаче момичето изчезва безследно, а момчето остава само с разбитото си сърце. Дотук нищо нестандартно. Камелия Кучер успява да разчупи стереотипа, разглеждайки едно неочаквано подмятане на съдбата, която близо 50 години по-късно събужда задремалите чувства у Виторио, като го среща с едно момиче. Момичето е с лунички.

Любимите ни цитати:

Погледът й съдържаше отговорите на онези въпроси, които още не си си задал. Усмивката й казваше повече от която и да е изречена дума. Свиреше на цигулка така, че дори глухият би могъл да чуе музиката, лееща се изпод пръстите й. Одушевяваше всичко, до което се докосне, а лицето й… бях сигурен, че луничките й са дар от Бога, за да намеря по тях пътя си до нея.

Понякога, за да узнаеш отговора на даден въпрос, не бива никога да го задаваш.

Предложение №5: Димитър Калбуров – “158 удара в минута”

“158 удара е минута” е книга, която трудно бихме определили като роман, затова просто ще я наречем история. История, която най-вероятно всеки от нас е преживявал. Трудно е да не припознаеш себе си в някои от страниците, разказващи за емоциите, които бушуват у нас, когато открием, че този, който осмисля деня и нощта ни, всъщност не може да бъде с нас. Не, че не иска – не може. Знае, че не може, но му е хубаво да е с нас. Знае, че ни наранява, но няма силата да ни остави. “158 удара в минута” е смешна книга, разказваща една тъжна история, която е история на всеки.

Вместо откъс, анотация:

“158 удара в минута” е история за ускорения пулс, стъпките по облаците и морските вълни в корема. За разговорите до пет сутринта, които засищат всички сетива на изникващите от изневиделица летни гръмотевични бури, помитащи всичко по пътя си. И най-вече за онези моменти на съвършенство, когато човек не би променил дори една молекула около себе си.

Предложение №6: Димитър С. Стефанов/ Иван Тотев – “5 изречения”

Всичко, което изложихме до тук, беше под една или друга форма проза. Сега е време за поезия. Ако трябва да опишем “5 изречения” с едно изречение, то е следното – модерна българска поезия в една от най-добрите си форми. Димитър Стефанов и Иван Тотев умело успяват да пресъздадат чувствата и емоциите, диктуващи ежедневието и замъгляващи разума на съвременния човек. Формата е кратка, а отзвукът от всеки стих ехти и резонира из ума и тялото на читателя като в безтегловност.

Нашите фаворити:

В този ред на мисли

Имам една теория.

Когато са тъжни, мъжете си пускат брада.

А жените скъсяват косата си.

С брада съм от пет години.

Ти за кой път се подстригващ?

Навремето

Познавах те преди три живота.

Първият приключи, когато те срещнах.

Втория ми отне ти.

Третия пропилях, опитвайки се да те

забравя и заместя.

Четвъртият е прекрасен – няма нищо

общо с теб. 

Предложение №7: Вангел Имреоров – “Напускане на спомена”

Отново поезия. Отново българска. Отново за ценители. “Напускане на спомена” е поезията такава, каквато трябва да бъде – дръзка, самотна, обичаща, търсеща, проникваща, светла, тъмна, жизнерадостна и неразгадаема. Вангел Имреоров майсторски “забравя” послания на неочаквани места и ни оставя сами да разплитаме възела, който прочетените стихове стягат така здраво в съзнанията ни.

Ето няколко стиха, с които все още вътрешно се борим:

тя

живее с въпроси в очите,
цигара между пръстите,
с пъпка на цвете вместо сърце.
в очакване миналото да й стори път.

той

нощем спи сгънат на срички,
през деня работи сгушен
във вътрешния джоб на избеляло сако
и измерва есенната светлина,
за да си скрои самостоятелен
живот.

говорим

раждаме призраци –

думите ни нямат собствен живот,

но бродят изгубени сред нас,

шептят ни кои сме, какво сме искали.

създават минало.