„…аз имах познатото убеждение, че с лятото животът започваше отново.“
Франсис Скот Фицджералд
Юли е. Лятото най-накрая превзе хоризонта, а с окончателното му настъпване зачестиха и дълго чаканите отпуски и ваканции до близки и далечни дестинации. И макар за мен лятото тази година да започна още през април с едно по-екзотично пътуване извън Европа, то блажените дни, съпроводени с хубава книга край черноморския ни бряг през юли и август са задължителна част от почивката и не ги заменям за нищо на света. Затова и споделям тазгодишната си селекция от 5 нехудожествени книги за плажа, които силно препоръчвам да прочетете където и да се намирате през лятото!
„Покоряване на щастието“, Бъртранд Ръсел
Започваме с темата за щастието, тъй като някак в съзнанието на повечето от нас почивката е свързана с много неща, които обикновено са синоним на думата щастие. За целта ще погледнем през очите на известния британски мислител и Нобелов лауреат Бъртранд Ръсел. В сборника си с есета „Покоряване на щастието“ той разглежда идеята за (не)щастието в т.нар. цивилизован свят и предлага отговори на ключови въпроси като това какво прави хората щастливи или нещастни и възможно ли е въобще щастието в модерния свят. Според него нещастието често е следствие не от друго, а от погрешни навици, нагласи и възгледи за света, които от своя страна водят до елиминиране на желанието за постигане на напълно възможни и изпълними неща, които биха ни направили щастливи.
Покоряването на щастието, казва Ръсел, всъщност е да се пребориш успешно със самия себе си, което е и една от най-трудните задачи, пред които човек се изправя в живота. Затова, за да не бъдем нещастни, трябва да спрем да се вглъбяваме в мисълта за самите себе си и да се обърнем към света и към тези, които ни заобикалят.
Излагайки личните си наблюдения и опит, изтъкнатият ерудит отбелязва още, че отсъствието на любов поражда болка (защото любовта е преди всичко източник на наслада), че проявата на здрав разум не означава липса на щастие (дори напротив) и подчертава колко е важно за (не)щастието ни поставянето на проблемите в правилната перспектива.
Бъртранд Ръсел (1872-1970) е един от най-знаковите интелектуалци на XX век. Математик, философ, логик и майстор на перото, британецът е удостоен с Нобелова награда за литература през 1950 г. А като всеки велик ум, Ръсел е и отявлен пацифист. По време на Първата световна война пише и изнася множество лекции като част от своята антивоенна кампания, за което влиза неведнъж в конфликт със закона и прекарва няколко месеца в затвора.
С оглед на времето, в което живеем, явно светът има нужда по-често да обръща внимание на пацифизма и на ярките му представители, какъвто Ръсел определено е.
издателство: „Сиела“
превод от английски: Анелия Янева
корица: Дамян Дамянов
стр. 280
цена: 19,90 лв.
„Голи и солени (морето преди бетона)“, Жанина Драгостинова (съставител)
И понеже темата са книги и плаж, трудно можех да избера по-подходящо заглавие от „Голи и солени“. Както подсказва и подзаглавието й, това е книга за „Морето преди бетона“. Но и за спането на открито под грейналата над Иракли месечина. Също за пътуването на стоп до Златните, за риболова на зарган и сафрид на буните в Поморие, за пиенето на ракия под асмите в Царево, за вечната дилема в Синеморец – на Бутамята или на Велека да се плажува днес. И най-вече – за любимия ми Созопол, който присъства в повечето от текстовете. Созопол с неговите романтично лъкатушещи под старото Рибарско училище лодки на пристанището и с бохемата на „Аполония“. С търсенето на квартира по никое време из павираните улици на Стария град и с емблематичните хазяйки, които по цял те дебнат зад ъгъла и броят дори колко пъти се къпеш – сиреч колко вода харчиш. Общо взето това е книга за нашето море, която също като него е едновременно топла, романтична, специална и изпълнена със забавление и щипка здравословна носталгия.
Сред авторите на двадесет и трите текста в „Голи и солени“ срещаме популярни у нас журналисти, художници, интелектуалци и учени, като Владимир Тодоров, Георги Папакочев, Иван Бакалов, Иво Беров, Михаил Вешим, Петър Стоянович, Слава Янакиева, Ханс-Дитер Шют и др. Всеки от тях разказва своите най-мили и забавни спомени от родното Черноморие в едни по-спокойни и романтични времена, когато огромна част от добре познатите ни днес плажове са били все още неопетнени от безразборно разхвърляни хотели и шумни денонощни барове. Истории за нашето море, което въпреки бетона продължава да ни привлича и днес, да поражда трепетно очакване и да създава спомени, с които и ние се греем през скучните зими в града.
Изданието съдържа и черно-бели фотографии от фотографските архиви на журналиста Иван Бакалов и от личния архив на актрисата Ана Вълчанова.
В момента, в който този материал вижда бял свят аз се намирам край Созопол, което не е нито изненада, нито случайност. От мига, в който стъпих в този специален град преди 17 години се влюбих в него от пръв поглед. За мен Созопол е едновременно любов, свобода, слънце, красота, усмивки, радост, минало, настояще, бъдеще и още ужасно много неща. Мои, лични, близки и любими. А всяко посещение в Созопол е вълшебна приказка с отворен край, който самата аз дописвам и после добавям към растящата с всяко лято колекция. Направете го и вие – напишете новата си лятна приказка край черноморския бряг и изживейте магията на лятото голи, солени и щастливи.
издателство: „Кръг“
снимки: Иван Бакалов и Ана Вълчанова
корица: Милена Вълнарова
стр. 248
цена: 22,90 лв.
„Португалия – загадъчна и пъстра“, Бари Хатън
От красивите родни черноморски плажове се прехвърляме на живописния бряг на река Тежу в Лисабон, където съвсем скоро имах удоволствието да се разхождам в компанията на любими хора. Истината е, че престоят ми в португалската столица не бе планиран. Първоначалната идея за това пътуване беше да посетим остров Мадейра, смятан за първата завладяна от португалците земя в зората на Великите географски открития. По ред причини така и не стигнах до това райско кътче, което е по-близо до Африка отколкото до Европа, но пък поне успях да се насладя на столицата Лисабон и на всичките й красоти и екзотики, за които британският журналист Бари Хатън пише в „Португалия – загадъчна и пъстра“. (Пропуснах единствено да се кача в знаковия за града жълт трамвай, който минаваше под терасата ни през цялото време, но това е друга история.)
От Великите географския открития на Бартоломеу Диаш и Вашку да Гама през континенталните (не)приятелства с Испания и Великобритания до диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и живота в ЕС, Хатън проследява историята на Португалия и хвърля светлина върху по-малко познатата страна от Иберийския полуостров. Споменавайки често известни имена от португалската и световна литература, като Фернандо Песоа, Жозе Сарамаго и Мигел Торга, британският журналист успешно ни въвежда в светогледа и начина на живот на португалците. Хатън, който живее в иберийската страна повече от две десетилетия и е женен за португалка, не пропуска също да разкаже повече и за емблематичната музика фадо, за впечатляващия десерт пащел де Белейн, носещ името на лисабонския квартал, в който все още можете да го пробвате по оригинална рецепта, както и за прочутото мадейренско вино, което така и не успях да опитам тази пролет.
Независимо дали планирате да посетите Португалия или не, тази книга си струва, не само защото докато я четете ще ви се прииска да хванете първия самолет натам, но и защото ще се удивите колко прилики и сходства има между България и Португалия по пътя им към ЕС и след това.
издателство: „Ера“
превод от английски: Мариана Христова
корица: Фиделия Косева
стр. 336
цена: 17,99 лв.
„Атомни навици“, Джеймс Клиър
Както често се случва с книгите, които се оказват важни за нас, и „Атомни навици“ ме намери в най-подходящия момент, когато имах нужда от мотивация за промяна и установяване на редица (нови) навици. Позовавайки се на невробиологията, философията и психологията, Джеймс Клиър предлага поредица от съвети не само как по-лесно да изградим добри навици, но и как ефективно да се отървем от вредните. За целта, смята авторът, трябва на първо място да изкореним неправилното разбиране, че задължително трябва да постигнем бързи и грандиозни резултати във всяко ново начинание, с което се захващаме. Малките стъпки към промяната, които на пръв поглед изглеждат незначителни, според Клиър са тези, които всъщност водят до забележителни резултати стига да не се отказваме.
Факт е, че в дългосрочен план качеството на нашия живот в голяма степен зависи от качеството на навиците ни, затова изграждането и поддържането на по-добри навици е пряко свързано с по-добър начин на живот. В книгата си Клиър твърди, че за да направим необходимите стъпки към утвърждаването на по-добри навици трябва да вземем предвид редица фактори, които ще са ни от помощ. Сред тях са настроението и емоциите ни, правилният избор на навици, които са в унисон със собствените ни природни наклонности и способности, средата, която ни заобикаля и др. Авторът обяснява и защо съвършенството не е нужно и дори може да е вредно за напредъка.
Джеймс Клиър е един от най-популярните в света специалисти на тема навици и вземане на решения. Редовно изнася лекции в рамките на големи конференции в САЩ и Европа и на места, като Станфордския университет, Cisco, Google, General Electric, Honda, Intel, LinkedIn и др. Пише за Entrepreneur, Business Insider, Forbes, сп. Time и др., а неговият седмичен нюзлетър може да се похвали с впечатляващите над 2 млн. абонати. Книгата му „Атомни навици“, която излиза в оригинал през 2018 г., е преведена на повече от 50 езика и е продадена в над 15 млн. копия по цял свят.
Така че ако все още изпитвате трудности да утвърдите навика да ходите по-често до фитнеса, да спрете цигарите или просто да промените в живота си нещо, за което отдавна се каните, то съветите на Клиър в „Атомни навици“ ще са ви от полза. Както очевидно са за огромен процент хора по целия свят.
издателство: „Хермес“
превод от английски: Огнян Алтънчев
корица: Тодор Красимиров Пунгеров
стр. 360
цена: 17,95 лв.
„Какво те интересува какво мислят другите хора?“, Ричард Ф. Файнман
В края на материала се спирам отново на есеистично четиво от Нобелист, което този път идва под формата на биографични беседи и е един вид продължение на бестселъра „Сигурно се шегувате, г-н Файнман!“, която пък е своеобразна автобиография на един от най-изтъкнатите учени на XX век. Ричард Филипс Файнман (1918-1988) е не просто блестящ физик и изключително добър комуникатор на науката. Той е носител на Нобелова награда за физика (заедно с колегите си физици Джулиан Швингър и Шиничиро Томонага) за разширенията на теорията на квантовата електродинамика през 1965-та, а често е определян и за най-великия ум след Айнщайн. Участвал в секретния проект „Манхатън“ за разработването на атомната бомба, в създаването на диаграми за взаимодействията на елементарни частици (които носят неговото име), както и в опити за дешифрирането йероглифите на маите, Файман определено е човек, който има какво да разкаже.
В „Какво те интересува какво мислят другите хора?“ американският физик споделя лични моменти от детството и тийнейджърските си години – за първата си среща с момиче, за първата си любов Арлин, за това как баща му му четял „Енциклопедия Британика“ и оказал огромно влияние върху бъдещето развитие на Файнман като учен. Разказва и смешни истории за това как укротява група феминистки, които организират протест срещу него в Сан Франциско, както и за визитата си в Япония по работа и отсядането в традиционен японски хан.
Голяма част от текстовете са посветени на участието на физика в разследването на причините за катастрофата на совалката Challenger през 1986 г. Изданието съдържа и непубликувани досега лични писма, снимки и авторски рисунки на самия Файнман. Също толкова увлекателна, колкото и първата книга, „Какво те интересува какво мислят другите хора?“ ще ви разсмее, ще ви провокира да се замислите за много неща и ще остави у вас усещането за лекота, породено от безгрижието, с което един физик може да разказва за наситения си с ексцентричност, поразяваща интелигентност, безгранично любопитство и неуморна жажда за знания живот.
издателство: „Изток-Запад“
превод от английски: Михаил Бушев
корица: Деница Трифонова
стр. 264
цена: 17 лв.
За финал ви пожелавам да изградите положителни атомни навици и да покорите щастието, докато тичате голи и солени по плажовете в Португалия, край Созопол или където другаде си пожелаете, без да ви интересува какво мислят другите – днес, утре и във всеки ден от шарения и изпълнен с (не)предвидени красоти живот!
Прочетете откъс от „Покоряване на щастието“ тук. Повече за „Голи и солени“ вижте тук. Откъс от „Португалия – загадъчна и пъстра“ ще откриете тук, а ревю на „Атомни навици“ ви чака тук.
снимков материал: Емилия С. Николова
