4 популярни израза, които действат демотивиращо

Мотивацията не е нещо, което опира само до качествата на индивида. Тя е силно обвързана и с взаимодействието му с външната среда. Доста често, колкото и силно да гори вътрешния пламък на даден човек, винаги се намира кой да го потуши. Обезсърчението може да дойде под много форми, като най-често срещаните от тях са популярни лафове, които повечето хора повтарят по навик, без да се замислят дълбоко над значението и влиянието им.

Обезкуражителните слова могат да дойдат от нашите шефове, наставници, приятели и дори роднини. Интересното е, че доста често се изричат с доброжелание и загриженост, но ефектът, който постигат е по-скоро негативен. Това е, защото думите имат, както съзидателни, така и разрушителни способности. Ето защо ключът към правилното използване е въпрос на разбиране и най-вече – логична интерпретация.
Ето ги и четирите фрази, които са, колкото широко разпространени, толкова и неблагоприятно въздействащи върху мотивацията и развитието на човек.

Писък
“Викът” – Едвард Мунк

„Не си открил топлата вода…”

Почти всеки един човек, когато бъде осенен за първи път от дадена идея, гледа да я сподели с по-голяма аудитория. Прозрението идва по много и различни пътища. Без значение дали става въпрос за философско и абстрактно заключение или за някоя хрумка, която може да бъде физически реализирана, всяка новост за съзнанието, родила се посредством мисловните процеси, приповдига неимоверно много ентусиазма.

Обикновено след като идеята бъде изложена пред друг индивид, който обаче я е срещал в тази или подобна форма, той казва „това не е нещо ново, не си открил топлата вода…”. Което е съвсем възможно да се окаже истина, тъй като в действителност, за цялото си съществуване човечеството е открило изключително много неща. Новостите, които излизат постоянно са толкова много, че е непосилно човек да е напълно информиран. Ето защо и по-запознатите са свикнали да използват конкретния израз.

Ще се запитате тогава – защо това е проблем? Отговорът е много прост – заради фактора развитие. Нека навлезем надълбоко в самата метафора. Да си представим първият човек, току що открил топлата вода. Как би следвало да продължи живота на находката си? Не е ли най-подходящо да я надгради – например да пусне едни тръби. Един вид да развие идеята, което е част от естествения ѝ живот. Защото откриването на топлата вода е само един стадии от процес, който има потенциалната възможност да продължи по-дълго и да доведе до нещо още по-мащабно от откриването на топлата вода, като например инсталация, по която да протича постоянно и неизчерпаемо за всички.

Извън света на метафората, винаги когато мислим нещо за гениално, а някой ни каже, че не е, заедно с критиката получаваме и ударна доза демотивация. Този израз е способен да ни накара да изоставим идеята, което ще убие нейните потенциални шансове за развитие в зародиш. От психологическа гледна точка, това се случва, защото Егото получава директен удар и тъй като то не получава нужната награда внимание, загубва и интересът си към мисловната находка. Още повече, влияние му оказва и фактът, че във века, в който живеем има още по-широки възможности от теми върху, които да се помисли. Ето как всъщност се забавя и самото развитие на човечеството. Ако за почти всяко едно нещо се отвръща „O, ама то има такова”, се отрязват ценни пътища към възможни бъдещи подобрения. Освен това, другото, което може да пострада сериозно са възможностите на всеки индивид за лична градация.

„Всяка жаба да си знае гьола…”

Това са думи, които е чувал почти всеки новобранец в дадено начинание. От една страна те наистина звучат правдоподобно, защото би било най-подходящо всеки ум, развит в определена посока, да се занимава главно в своята област. Масовото вярване е, че всеки, който се опитва да размишлява в сфера, в която няма компетенции, има огромна възможност да стигне до грешни заключения. Но дали наистина е така?
И до колко е възможно в днешно време, при такова разнообразие от дейности и занимания, човек бързо да се ориентира кой точно е неговият гьол? Освен това, как наистина даден индивид ще знае, че определено нещо е за него или не, без поне да е пробвал да навлезе в него повърхностно или малко по-дълбоко. Парадоксално нали? Има едно популярно народно предание, че „човек се учи докато е жив”. Гледайки през неговата призма – как е по-възможно човек да научи повече – от затъването в един гьол или познаването на възможно най-много?

Най-вероятно тази фраза би звучала валидно, ако хората не бяхме склонни да грешим. Защото това би значело, ако нещо, с което сме се захванали не потръгне от самото начало – значи то не е за нас. Изрядни на сто процента индивиди обаче, най-вероятно почти няма. Ето защо може да се каже, че грешките са естествена част от прогреса. Много от учените използват точно метода проба-грешка, докато оформят блестящо дадена закономерност. Ако при всяка спънка човек си помисли, че „не е на мястото си” има големи шансове, той никога да не успее напълно да го открие.

diana casanova
Рисунка , Diana Casanova

„Можеш и по-добре”.

На пръв поглед този израз изглежда почти безобидно и хората не се замислят много-много като го използват. В него обаче се крие сериозно противоречие. Как така, от една страна човек може по-добре, а от друга – не го е направил? „Можеш и по-добре” сам по-себе си не разкрива информация защо даденото нещо не е извършено по-качествено. И ето защо често може да бъде възприето директно като обида, тъй като е съвсем правдоподобно така директно казано, да бъде възприето и лично. Защото подсъзнателно човек приема, че другият не е оценил вложените усилия като достатъчни. А за да се свърши дадено нещо както трябва, играят отново много фактори, които не често опират до самият индивид. Пречките от външната среда винаги са сериозно предизвикателство и трябва да бъдат взимани предвид, винаги когато се оценява качеството на дадена извършена дейност. Когато резултатът е неудовлетворителен, същите думи могат да бъдат казани по-меко. Едно реконструиране на израза го дели от това да въздейства по-смекчаващо. Ако „другият път, можеш и по-добре да се справиш” се замени с „другият път, може би ще имаш възможността да се справиш по-добре”, това със сигурност би секнало по-малко самоувереността и мотивацията на всеки човек, най-малкото защото под по-задълбочена форма, изразът засяга по-обширно и детайлно ситуацията.

Илюстрация, Tamra Pfeifle
Илюстрация, Tamra Pfeifle

„Защо не правиш нещата като хората?”

Отново израз, с който се сблъскваме често в ежедневието си. Неговата употреба важи за абсолютно всеки аспект от битието и отразява едновременно и неодобрение към конкретен начин за извършване на определена дейност, и повеля как даденото нещо, да бъде направено по-добре. Доста често тези, които казват „не го правиш, като хората” всъщност визират своята собствена концепция. Без значение обаче дали изразът е изказан от индивид, прокрадващ замаскирано своето виждане или друг, който се води по общоприетите стандарти и норми, ефектът му е изключително неблагоприятен върху съзнанието на този, към който е насочен. Често употребяваните думи са заплаха не само за автономността на мисленето на всеки човек, но и потенциален убиец на оригиналните методи и подходи, които всяко въображение може да роди. Колкото повече неща биват правени по-определени общи стандарти, толкова повече се увеличават степените на автоматизация на дейностите в съзнанието.

Нека си представим какво би се случило с всички хора, ако следват едни и същи норми при изпълнението на дадено занимание. Светът ще изгуби своята пъстрота и разнообразие. Подобно уеднаквяване на способите би било още по-пагубно, ако самите те не са напълно съвършени. Няма нищо по-страшно от това да се прави нещо „като хората” и в същото време този общоприет начин да е погрешен.

Ето защо винаги е нужна личната преценка, която лабораторията на ума ще възпроизведе. Експериментите в малък и голям план могат да бъдат, както пагубни, така и ползотворни, но никой не би могъл да знае със сигурност дали даден нов подход ще проработи, ако не го изпита. Това със сигурност изглежда като по-добра алтернатива от безконечното риене на едно място „като хората”.

Илюстрация, Джак Хюдсън
Илюстрация, Джак Хюдсън

Тук всъщност се отварят и два много важни въпроса „Как точно се налагат общоприетите стандарти и правила?” и „Доколко всеки отделен и обикновен човек има правото и продуктивната възможност да се опитва да ги подобрява или да действа по алтернативен начин?”…

Чуждото мнение има способността да действа като филтър. Дори когато не го взимаме предвид, ни идва отвътре поне да сме запознати с него. Неговото въздействие има богат диапазон от проявления за всеки дръзнал да го чуе. Каквото и да получим като обратна връзка за това, с което се занимаваме, е много наложително да умеем да разпознаваме мотивите зад него. Те най-често се разшифроват посредством тонът, с който дадено нещо ни е казано и посредством познаване на характерът на този, който го е изрекъл. Това съвсем не е елементарна работа, особено за тези, които търсят бързите отговори. Но веднъж след като човек овладее умението да анализира чуждите думи и вложеният смисъл в тях, ще може по-успешно и да предпазва емоционалното си равновесие. Ако искаме да заздравим обществото и взаимовръзките си в него би следвало да сме по-отговорни към това, което правим и говорим. Защото последствия винаги има и тъкмо хаотичният им характер задължава човек да се замисля повече над арсеналът от изрази, с които разполага и използва в различните ситуации.

Автор: Делиян Маринов

1 коментар

  1. Дрън дрън ярина, куп празни приказки е тази “статия”. Авторът само разтяга локуми без да каже нищо полезно

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.