„Преди светът оказваше въздействие на книгите, а сега – книгите на света.“
Жозеф Жубер
Обичам книгите и определено не го крия. Вярвам, че е важно човек да чете повече, не само защото някой някога е казал някъде там, че четенето е хубаво нещо. Четящият човек е този, който променя света всеки ден, всеки час, всяка минута. Променя го, променяйки самия себе си към по-добро чрез книгите и удоволствието от знанието, което те му дават. А промяната, убедена съм, винаги е за добро. Затова в Световния ден на книгата и авторското право, 23 април, реших да обърна внимание на 4 заглавия, които всеки любител на книгите и писането само по себе си би трябвало да прочете.
„Дзен в изкуството да пишеш“, Рей Бредбъри
Без капка свян започвам с моя фаворит! Чрез своите 12 есета, писани в последните четири десителетия от живота му, Рей Бредбъри споделя мислите и дългогодишния си опит като писател. За Бредбъри писането е своеобразно лекарство. Той вярва, че опиянението от акта на творчество спасява пишещия от погубващата го реалност, както и че не бива да отричаме ужасите, тъй като всеки от нас в даден момент от живота си е трябвало да се изправи пред някакъв ужас, с който да се справи и да продължи напред.
В „Дзен в изкуството да пишеш“ авторът на „Вино от глухарчета“ разглежда радостта от писането като цяло – що е то писане и на какво учи то пишещия, колко е важна креативността, как да задържаме музата, когато тя ни озари, как да не се губим заради погрешно поставени цели, и др. От книгата научаваме от първо лице и доста интересни истории за някои от най-знаковите творби на писателя – „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“, „451 градуса по Фаренхайт“ и др. В обобщение – „Дзен в изкуството да пишеш“ е книга-удоволствие, която ще усмихне всеки с остроумието и гениалността на своя автор, обещавам ви!
превод от английски: Христо Димитров
корица: Дамян Дамянов
стр. 208
цена: 12,90 лв.
„Упражнения по стил“, Реймон Кьоно
Реймон Кьоно е всестранно развита личност – свири на пиано, изнася лекции, членува във Френското математическо дружество и в журито на филмовия фестивал в Кан, пише пиеси, песни към филми, романи, стихове… „Упражнения по стил“ е може би творбата, в която финия му усет за работа с езика и текста и безспорния му писателски талант процъфтяват в най-чиста форма. Книгата започва с кратка анотация с на пръв поглед съвсем семпъл сюжет – 26-годишен младеж с дълъг врат и странна шапка вдига скандал на пътник, с когото се вози в автобуса, упреквайки го, че се блъска в него всеки път, когато някой мине покрай тях. Два часа по-късно разказвачът среща отново младежа в компанията на приятел, който му казва, че трябва да добави още едно копче на палтото си.
На следващите страници на „Упражнения по стил“ Кьоно разказва тази сякаш леко безсмислена история по още 96 различни начина чрез всевъзможни стилове, похвати, времена и части на речта. Четем я в минало (не)свършено време, звукоподражателно, призрачно, телеграфически, кулинарно, през призмата на англичанин и на италианец, написана наопаки или под формата на ода, на математически множества, на липограма, метатеза, анотонимия, ругатня, главоблъсканица, междуметия…
За прекрасната интерпретация на текста в българското издание на книгата трябва да благодарим специално на двамата преводачи Елена Томалевска-Цанкова и Васил Сотиров.
превод от френски: Васил Сотиров и Елена Томалевска-Цанкова
корица: издателство Фама
стр. 128
цена: 10 лв.
„За писането. Мемоари на занаята“, Стивън Кинг
Нямаше как да пропусна Краля на ужаса, когото малки и големи почитатели на хорър жанра по целия свят боготворят. От „Сияние“ през „Подпалвачката“ и „Куджо“ до „Зеленият път“ и „То“, Кинг успява да плени дори хора, които не си падат особено по този жанр (като мен), а това, само по себе си, е майсторски усвършенствана дарба. Именно в „За писането. Мемоари на занаята“ научаваме пътя на усъвършенстването на писателския гений на Стивън Кинг.
В тази си автобиографична книга той не просто споделя интересни истории от различни периоди от живота си, които малко или много са формирали писателя у него, но и отправя ценни съвети към всеки, който би искал да се занимава професионално с писане (на литература). В края на изданието Кинг предлага също интересен списък с негови любими книги и дава нагледен пример колко важна за пишещия е редакцията. Именно в „За писането“ четем колко „човешко е да се пише, да се редактира – божествено“. От тук идва и една от култовите фрази на Кинг: „Редакторът винаги има право.“ Познавам много хора, които се съгласяват с него на 100% по тази линия. Вие какво мислите?
превод от английски: Евелина Банева
корица: Живко Петров
стр. 288
цена: 16 лв.
„Микростил. Изкуството да пишем кратко“, Кристофър Джонсън
Last but not least, казано на „чист български“. За разлика от предишните книги, за които писах в материала, „Микростил“ на проф. Джонсън не е книга за професионалното писателство и удоволствието от това да пишеш (и четеш) дълги и красиви текстове, а по-скоро е практично ръководство за писане в кратки форми. Микростилът е пряко следствие от т.нар. икономия на вниманието, породена от информационната (р)еволюция в дигиталната ера. Функцията на микростила не е просто развлекателна, а по-скоро viral ориентирана – да направи посланието забележимо, запомнящо се, предаващо се нататък. Затова тази книга е подходяща за хора, които си изкарват хляба с писане, но не на книги, а писане в сферата на копирайтинга, GoogleAds, постове и реклами във фейсбук, инстаграм и останалите социални мрежи, блогъри и автори на (кратки) статии.
В „Микростил“ Джонсън разглежда различни инструменти (лингвистични техники), които могат да се използват във всички видове миниатюрни послания, за да ги правят успешни. А ако се чудите кой е Кристофър Джонсън, че да дава подобни съвети, то той е професор по комуникационна практика в университета във Вашингтон, професор в катедрата по сравнително човешко развитие в Чикагския университет и консултант по словесен брандинг. Също така е разработчик на софтуер за проекти за естествена езикова обработка. Дайте шанс на „Микростил“, гарантирам, че няма да съжалявате.
превод от английски: Мария Атанасова
корица: Марио Йорданов
стр. 264
цена: 15 лв.
За финал ще поставя точката отново с любимия ми Бредбъри, който казва, че „има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш“.
снимков материал – Емилия С. Николова
