4 книги за удоволствието от писането

снимка - Емилия С. Николова

Преди светът оказваше въздействие на книгите, а сега – книгите на света.“
Жозеф Жубер

Обичам книгите и определено не го крия. Вярвам, че е важно човек да чете повече, не само защото някой някога е казал някъде там, че четенето е хубаво нещо. Четящият човек е този, който променя света всеки ден, всеки час, всяка минута. Променя го, променяйки самия себе си към по-добро чрез книгите и удоволствието от знанието, което те му дават. А промяната, убедена съм, винаги е за добро. Затова в Световния ден на книгата и авторското право, 23 април, реших да обърна внимание на 4 заглавия, които всеки любител на книгите и писането само по себе си би трябвало да прочете.

Дзен в изкуството да пишеш“, Рей Бредбъри

Без капка свян започвам с моя фаворит! Чрез своите 12 есета, писани в последните четири десителетия от живота му, Рей Бредбъри споделя мислите и дългогодишния си опит като писател. За Бредбъри писането е своеобразно лекарство. Той вярва, че опиянението от акта на творчество спасява пишещия от погубващата го реалност, както и че не бива да отричаме ужасите, тъй като всеки от нас в даден момент от живота си е трябвало да се изправи пред някакъв ужас, с който да се справи и да продължи напред.

снимка – Емилия С. Николова

В „Дзен в изкуството да пишеш“ авторът на „Вино от глухарчета“ разглежда радостта от писането като цяло – що е то писане и на какво учи то пишещия, колко е важна креативността, как да задържаме музата, когато тя ни озари, как да не се губим заради погрешно поставени цели, и др. От книгата научаваме от първо лице и доста интересни истории за някои от най-знаковите творби на писателя – „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“, „451 градуса по Фаренхайт“ и др. В обобщение – „Дзен в изкуството да пишеш“ е книга-удоволствие, която ще усмихне всеки с остроумието и гениалността на своя автор, обещавам ви!

превод от английски: Христо Димитров
корица: Дамян Дамянов
стр. 208
цена: 12,90 лв.

Упражнения по стил“, Реймон Кьоно

Реймон Кьоно е всестранно развита личност – свири на пиано, изнася лекции, членува във Френското математическо дружество и в журито на филмовия фестивал в Кан, пише пиеси, песни към филми, романи, стихове… „Упражнения по стил“ е може би творбата, в която финия му усет за работа с езика и текста и безспорния му писателски талант процъфтяват в най-чиста форма. Книгата започва с кратка анотация с на пръв поглед съвсем семпъл сюжет – 26-годишен младеж с дълъг врат и странна шапка вдига скандал на пътник, с когото се вози в автобуса, упреквайки го, че се блъска в него всеки път, когато някой мине покрай тях. Два часа по-късно разказвачът среща отново младежа в компанията на приятел, който му казва, че трябва да добави още едно копче на палтото си.

снимка – Емилия С. Николова


На следващите страници на „Упражнения по стил“ Кьоно разказва тази сякаш леко безсмислена история по още 96 различни начина чрез всевъзможни стилове, похвати, времена и части на речта. Четем я в минало (не)свършено време, звукоподражателно, призрачно, телеграфически, кулинарно, през призмата на англичанин и на италианец, написана наопаки или под формата на ода, на математически множества, на липограма, метатеза, анотонимия, ругатня, главоблъсканица, междуметия…
За прекрасната интерпретация на текста в българското издание на книгата трябва да благодарим специално на двамата преводачи Елена Томалевска-Цанкова и Васил Сотиров.

превод от френски: Васил Сотиров и Елена Томалевска-Цанкова
корица: издателство Фама
стр. 128
цена: 10 лв.

За писането. Мемоари на занаята“, Стивън Кинг

Нямаше как да пропусна Краля на ужаса, когото малки и големи почитатели на хорър жанра по целия свят боготворят. От „Сияние“ през „Подпалвачката“ и „Куджо“ до „Зеленият път“ и „То“, Кинг успява да плени дори хора, които не си падат особено по този жанр (като мен), а това, само по себе си, е майсторски усвършенствана дарба. Именно в „За писането. Мемоари на занаята“ научаваме пътя на усъвършенстването на писателския гений на Стивън Кинг.

снимка – Емилия С. Николова

В тази си автобиографична книга той не просто споделя интересни истории от различни периоди от живота си, които малко или много са формирали писателя у него, но и отправя ценни съвети към всеки, който би искал да се занимава професионално с писане (на литература). В края на изданието Кинг предлага също интересен списък с негови любими книги и дава нагледен пример колко важна за пишещия е редакцията. Именно в „За писането“ четем колко „човешко е да се пише, да се редактира – божествено“. От тук идва и една от култовите фрази на Кинг: „Редакторът винаги има право.“ Познавам много хора, които се съгласяват с него на 100% по тази линия. Вие какво мислите?

превод от английски: Евелина Банева
корица: Живко Петров
стр. 288
цена: 16 лв.

Микростил. Изкуството да пишем кратко“, Кристофър Джонсън

Last but not least, казано на „чист български“. За разлика от предишните книги, за които писах в материала, „Микростил“ на проф. Джонсън не е книга за професионалното писателство и удоволствието от това да пишеш (и четеш) дълги и красиви текстове, а по-скоро е практично ръководство за писане в кратки форми. Микростилът е пряко следствие от т.нар. икономия на вниманието, породена от информационната (р)еволюция в дигиталната ера. Функцията на микростила не е просто развлекателна, а по-скоро viral ориентирана – да направи посланието забележимо, запомнящо се, предаващо се нататък. Затова тази книга е подходяща за хора, които си изкарват хляба с писане, но не на книги, а писане в сферата на копирайтинга, GoogleAds, постове и реклами във фейсбук, инстаграм и останалите социални мрежи, блогъри и автори на (кратки) статии.

снимка – Емилия С. Николова

В „Микростил“ Джонсън разглежда различни инструменти (лингвистични техники), които могат да се използват във всички видове миниатюрни послания, за да ги правят успешни. А ако се чудите кой е Кристофър Джонсън, че да дава подобни съвети, то той е професор по комуникационна практика в университета във Вашингтон, професор в катедрата по сравнително човешко развитие в Чикагския университет и консултант по словесен брандинг. Също така е разработчик на софтуер за проекти за естествена езикова обработка. Дайте шанс на „Микростил“, гарантирам, че няма да съжалявате.

превод от английски: Мария Атанасова
корица: Марио Йорданов
стр.  264
цена: 15 лв.

За финал ще поставя точката отново с любимия ми Бредбъри, който казва, че „има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш“.

снимков материал – Емилия С. Николова

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO
предишна статия100 години от рождението на Валери Петров
Следваща статияОще идеи за (онлайн) разнообразие по време на изолация
Емилия С. Николова завършва PR в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 г. и през следващите 8 години се занимава активно с PR в сферата на културата, а от известно време – и в бижутерийния бранш. Обича да пътува, да чете, да гледа футбол и да ходи на театър, а малкото си свободно време посвещава с голямо удоволствие на изработката на авторски бижута и чанти. През лятото обикновено се подвизава на Градина, Смокиня или някъде в района край Созопол, а през останалото време е навсякъде, накъдето й видят очите. От няколко години Емилия може да бъде видяна и във фитнеса, където - за изненада и на самата нея - страшно много й харесва да вдига щанги.