“35 кила надежда” от Анна Гавалда

Отново  АННА ГАВАЛДА  с непосредствената история на борещия се с училището Грегоар Дюбоск –„35 КИЛА НАДЕЖДА“.

Миризмата на нагар, грес, електрически радиатор, поялник, лепило за дърво, тютюн и всичко останало. Прелест!

Линията на отваряне: “Мразя училището”, ще привлече много склонни или неопитни читатели . Но дотук – това не е елиминираща книга, предназначена да култивира недоволници.

“35 кила надежда” е поетична притча за началото: за избор в живота, силата на любовта и предаността. За семейството. За каквото мечтаете, трябва да се сбъдне. Необходимо е само много силно желание. Грегоар никога не е харесвал училището. Едва избутал до  шести клас, животът е станал само по-лош. На 13 години той е повтарял два класа и накрая е изключен. Лекарите заключават, че има дефицит на вниманието – но Грегоар е убеден, че това не е проблем. Училището просто не го интересува. Родителите му вземат решение да го изпратят в пансион, за да се определи като самостоятелен и отговорен. За разлика от уменията му по писане, смятане и други предмети, Грегоар е с много умели ръце; той може да прави неща, да оправя неща, да измисля полезни джаджи. Но за съжаление тези способности не се покриват с постиженията в училище. Единствените му щастливи моменти са в навеса на дядо му Леон, сред инструментите, които той използва, за да направи своите изобретения. Дядото е и единственият му утешител и поддръжник.

Грегоар се чувства като пълен провал и изгнаник в системата на образованието и това, казано с глас на 13-годишен осъден да прекара още три години в училище, е реалистично и провокиращо размисъл за проблема с деца като него, които страдат от дефицит на вниманието и са хванати в образователна система, която невинаги може да се погрижи за техните нужди.

И когато Грегоар е наистина мотивиран да направи нещо, той може да го направи! Книгата е като напомняне, че академичните или спортните постижения не са единствените маркери за успех.

Всъщност единственото училище, чиито врати ще се отворят за Грегоар, той подбира сам и сам пише писмо, в което не излага, а споделя своята „мотивация“:

 

Господин директор на училището „Граншан“,

 

Бих искал да бъда приет във Вашето учебно заведение, но знам, че е невъзможно, защото документите ми от училище са много лоши.

Видях на рекламата на Вашето училище, че имате работилници по механика, дърводелство, зали по информатика, оранжерия и всичко.

Мисля, че не само бележките са важни в живота. Мисля, че трябва да има мотивация.

Аз бих искал да дойда в „Граншан“, защото там ще бъда най-щастлив, мисля. Не съм много дебел, тежа само 35 кила надежда.

 

Довиждане,

Грегоар Дюбоск

 

  1. S. № 1: За пръв път ми се случва да умолявам някого, за да ходя на училище, и се питам дали не съм болен.
  1. S. № 2: Изпращам Ви плановете на машина за белене на банани, която направих, когато бях на седем години.

 

 

АННА ГАВАЛДА продължава да е литературната звезда на Франция. Тя представлява ново поколение на френската литература, описвайки съвременна Франция леко и шеговито. В Япония наричат писателката „Новата Франсоаз Саган с мобилен телефон“. Тя е добре позната и на българските си почитатели с “Искам някой някъде да ме чака”, “Обичах я” и “Заедно”. На български език са излезли още “Един подарен ден” и “Утешителната игра”.

 

Уверете се, че да надникнем между страниците на  „35 кила надежда“ е страхотно!

 

„Тази свежа, забавна, директна история ще резонира у всеки читател, който някога се е чувствал като кръгъл пирон в квадратна дупка.“

goodreads.com

„Това е чудесна книга, която да препоръчате на по-голямото си дете, което не обича толкова да чете. Изключително разбираема, като същеврeменно разказва напрегната, вълнуваща, истинска история, която няма за цел да покровителства.“

inismagazine.ie

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.