10 вълшебни предмета от българските народни приказки

0
3218

Добрата стара вълшебна лампа на Аладин и летящото му килимче? Огнивото на клетия войник? Бобените зърна на Джак? Приказките са ни научили, че съществуват какви ли не вълшебни предмети, които могат да ни помогнат в житейските трудности. И как не… кой не иска да има подобно съкровище и тайно да сбъдва всичките си мечти. Историите на старите българи също носят спомен за какви ли не чудодейни предмети, някои със съвсем очаквани сили, а други – толкова странни, че съвсем не е ясно как мълвата за тях изобщо се е появила. Нека разтворим новото издание на Deja Book „Български народни приказки“ да видим какво ли са спотаили прадедите ни, какви ли блянове са имали, за какво ли са си разказвали край домашното огнище:

 

  1. Златен тас – мечтите за богатство съвсем не бива да ни учудват. Все едно и ние не си мечтаем за същото… че за какво ги търкат тия лотарийни билети. Шансът да „набараш“ милиончетата от парче картон обаче… едва ли е по-голям от този да намериш вълшебното златно тасче. Веднъж озовало се в ръцете ти, то се превръща в много по-добра алтернатива. Потрябват ли ви пари, просто трябва да си поискате над тасчето. Раз-два-три и то се пълни с жълтици. Изсипвате всичко и продължавате упражнението. Последният път, когато някой го е намерил, е успял да изхранва цялата царска войска по-добре от самия владетел.

 

  1. Самодивска ракия – до днес някои казват, че „който пие ракия, не умира“. Прадедите ни са твърдели това убедено и са го споменали в легендите си. Най-добрата сред всички ракии според тях не била нито троянската, нито сливенската. Титлата се падала на самодивската. Само чудните хубавици умеели да я варят и преваряват. Считало се, че течността е живителна и умее да лекува всяка рана, да възкресява мъртви, да дарява вечна младост. Повече не се присмивай на баба и дядо, ако ти предложат да се поразтриеш с домашнярка. Може би има защо…

 

  1. Вълшебен топуз – за къде без него? В миналото тези метални гюлета били важна част от ежедневието. Всички се отоплявали с твърдо гориво и саждите задръствали комините. Някой трябвало да се качи на покрива и да спуска тежкия топуз в комуна, докато не разбие запушения отвор. Тежко, а? Сега си представете вълшебен топуз, който сам върши всичко това. По-добре от прахосмукачка на телешоп, нали? Не сме привършили. Какво ще кажете, ако топузът е толкова силен, че може сам да прекатури цяла планина? Да разгромява армии? Да поставя царства на колене? Другарю Ким, насочил сте се в грешна посока, ако търсите оръжия за масово унищожение.

 

  1. Чувалът на св. Архангел Михаил – според разбиранията на старите българи кражбите са били оправдани, ако се извършват поради крайна бедност или от бременна жена. В тези случаи наказания нямало. С други думи, ако имаш начин да си присвоиш, каквото си пожелаеш и не си особено богат, можеш да го задържиш. Не всеки обаче се ражда изпечен крадец или джебчия, затова вълшебните предмети, понякога са необходими. Чувалът на св. Архангел Михаил е именно това: казваш му какво искаш да влезе в него и то веднага се озовава вътре. Да, можеш да минеш покрай витрините на някоя златарница, покрай луксозен ресторант или бутик на Витошка в София. Последно едно бедно момче вкара вътре една сюрия дяволи и присвои за себе си всичкото им злато. Казват, че някакъв уволнен войник от Русия натикал вътре самата Смърт и получил в замяна вечен живот.

 

  1. Дървен кон – жените се впечатляват от мотоциклети. В миналото са харесвали мъже с коне. По-готин кон, по-готина мацка за вечерта. Ами, ако… имаш умел майстор, който може да ти издялка дървен кон с крила? Това си е било по-впечатляващо от обикновен био кон и на крака от днешните мотори. ГМО дървен кон. Перфе. Във всяка средновековна дискотека биха го оценили. Е, не, харесали сте си мадама, затворена в кула? Няма проблеми, ще долетите до прозореца, за да грабнете пред ужасените очи на проклетия ѝ баща.

 

  1. Вълшебна краставица – ако дървеният кон случайно не е проработил, не се отчайвайте. Може пък да срещнете митичен бостанджия, който продава вълшебни краставици. Чакате до сутринта, чупите зеленчука на две, потапяте половинките във вода (става дори в локва) и той мигновено се превръща в неземна хубавица. Ако един ден децата ви попитат как сте се запознали с майка им… може би ще трябва да измислите по-правдоподобна история. Но все пак е звучи доста по-добре от „досаждах ѝ по Фейсбук“.

 

  1. Чудна гемия – днес на това му викаме „амфибия“ – кола, която се движи по суша и вода. Едно време са го наричали „чудна гемия“. Строи се доста трудно и само с Божията помощ. Обикновено причината за направата ѝ е прищявка на някой разглезен цар, който иначе не бил дал дъщеря си за нечия съпруга. Илон Мъск да не се офлянква, има какво още какво да премисля. Ръкавицата е хвърлена.

 

  1. Отморката – това не е точно вълшебен предмет. Всъщност става дума за бъчва с вино. Старите българи са обожавали алкохолната напитка толкова много, че са я считали за част от храната си. Не са си представяли и ден без нея (стига да нямат нещо други, виж точка 2 от нашия списък). Да обаче… кой знае защо хан Крум забранил виното и изкоренил лозята (вижте го мискинина, а после се е наливал от черепа на Никифор!). Според древна легенда, една старица останала непокорна на забраната и тайно имала лозя. Синът ѝ всяка вечер си пийвал вино, която го дарявало с нечувана смелост и сила. Винцето било наричано с кодовата дума „отморка“, за да не бъде разпознато от блюстителите на реда. То давало по-голяма сила дори от друидската отварата на Астерикс и Обеликс. Нашият юнак бил способен да надвие дори личните лъвове на хана и самия него в почти комедиен двубой.

 

  1. Сабур камък – малко жълто камъче с ориенталски произход, което вероятно има магистърска диплома по приложна психология и психоанализа. Според преданието то е толкова здраво и твърдо, че би могло да понесе всяко страдание, всеки удар на съдбата. Можете да му споделите всичките си проблеми и то ще ги събере в себе си, а вие ще се чувствате спокойни. Твърди се, че няколко пъти в историята сабур не е издържал на мъката и се е пръснал от тъга. В останалите случаи е помагал безотказно.

 

  1. Говорещ пръстен – не се доближавайте до него! Говорещите пръстени са вълшебни предмети, но не за добро. Обикновено са притежание на чудовище или зъл магьосник. Веднага щом ги вземете в ръка, започват да пищят. Господарите им ги чуват и решават да си приберат, а вас няма да ви сполети нищо добро. Така че, ако намерите златен пръстен на улицата, може би трябва първо да се замислите дали наистина искате да посегнете към него.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.