„Зад затворените врати“ – напрегната семейна драма и най-добър трилър за 2016

0
121

Книгата е хитов дебют на 2016 г.!

Бестселър на The Bookseller, New York Times, USA Today и Amazon!

Най-добър трилър на 2016 г. на iBooks!

„Зад затворените врати“ зае седма позиция в класацията на Amazon за най-добри книги на 2016 г.!

Номинирана е за най-добър трилър и най-добър дебют на 2016 г. на Goodreads!

Продадена в 33 държави!

Филмовите права са закупени от Stone Village Productions.

За книгата

Понякога перфектното семейство е перфектната лъжа!

Джак и Грейс са идеалната двойка: той е красив и преуспял, тя е стилна и артистична. Докато Джак води нашумели дела за домашно насилие и печели общественото възхищение, Грейс запълва времето си с рисуване, градинарство и организиране на партита в изискания им дом. Двамата са толкова влюбени, толкова грижовни към страдащата от синдрома на Даун по-малка сестра на Грейс, че е невъзможно да не ги харесаш. Затова всички искат да ги познават и най-вече – да опознаят тайнствената Грейс. Това обаче се оказва невъзможно. Защото тя и Джак са буквално неразделни. Може би това е истинската любов, но все пак изглежда странно, че тя не работи, няма личен имейл и мобилен телефон, не ходи никъде без съпруга си. И защо на прозорците на спалнята им има решетки? Какво крият Джак и Грейс зад затворените врати на дома си?

Отзиви

„Този изключителен дебют ще ви остави без дъх.“

Белла

„Брилянтна, смразяваща, плашеща, неустоима.“

Лесли Пиърс

„Ако харесвате динамични, вълнуващи четива, това е вашата книга.“

Сън

„Интригуващ и провокативен дебютен роман.“

Lovereading.co.uk

Откъс

Даян ме връща рязко в настоящето, като поръчва десерт и за мен. Отговарям на Естер, която ме пита къде витая, че съм се замислила за Мили. Даян пита дали сме я виждали напоследък, затова й казвам, че сме я посетили предишната неделя и че Джак ни е извел на приятен обяд. Чакам някой да попита дали ще я видим отново този уикенд, но никой не го прави, така че и аз си оставам в неведение.

– Сигурно се радва, че ще дойде да живее с вас – казва Естер, когато пристигат десертите.

– Да, така е – съгласявам се.

Джак се усмихва.

– Ние също се радваме.

– Какво мисли тя за къщата?

Посягам за чашата си.

– Всъщност още не я е виждала.

– Но не се ли нанесохте преди една година?

– Да, но искаме всичко да е идеално, преди тя да я види – обяснява Джак.

– Стори ми се съвсем идеална, когато я видях – отбелязва тя.

– Стаята й още не е довършена, но ми е толкова забавно да я ремонтирам, нали, скъпа?

За мой ужас чувствам сълзите да напират в мен и навеждам бързо глава, съзнаваща, че Естер ме гледа.

– Какъв цвят ще бъде? – пита Даян.

– Червена – казва Джак. – Това е любимият й цвят. – Той кима към моята шоколадова торта. – Яж, скъпа.

Вземам лъжица, като се чудя как ще бъда в състояние да го направя.

– Изглежда вкусна – казва Естер. – Предполагам, не искаш да си я поделиш с мен, нали?

Колебая се, имитирам нежелание, но се питам защо ли си давам труда, след като не мога да заблудя Джак.

– Заповядай – казвам, като й предлагам вилицата си.

– Благодаря! – Тя загребва хапка от тортата. – С отделни коли ли дойдохте с Джак?

– Не, дойдохме заедно.

– Тогава мога да те закарам до вас, ако искаш.

– Няма нужда, възнамерявам да върна Грейс у дома, преди да отида в офиса – казва Джак.

– Не е ли доста голямо отклонение? – мръщи се тя. – Оттук можеш да излезеш направо на магистралата за Лондон. Аз ще я откарам у дома, Джак, наистина не е проблем.

– Много мило от твоя страна, но трябва да взема някои документи, преди да се видя с един клиент по-късно този следобед. – Той замълчава. – Жалко, че не ги взех със себе си, защото с удоволствие щях да те оставя да закараш Грейс у дома.

– Е, тогава някой друг път. – Естер се обръща към мен. – Грейс, защо да не си разменим телефонните номера? Бих искала да ви поканя на вечеря, но трябва да проверя кога е свободен Руфъс. Предстои му пътуване до Берлин, но не съм сигурна кога точно.

– Разбира се – давам й нашия домашен номер и тя го записва в мобилния си телефон.

– А мобилния ти?

– Нямам.

Тя зяпва от изумление.

– Нямаш мобилен телефон?

– Не.

– Защо?

– Защото нямам нужда.

– Но всеки на възраст над десет и под осемдесет има.

– Е, не и аз – казвам, развеселена въпреки волята си от нейната реакция.

– Знам, невероятно е, нали? – намесва се Даян. – Опитах се да я убедя да си купи, но тя не проявява интерес.

– Но как, за бога, човек може да се свърже с теб, когато си навън или нещо подобно? – чуди се Естер.

Свивам рамене.

– Не може.

– Което не е никак зле – казва Даян сухо. – Не мога да отида да пазарувам, без Адам или някое от децата да звънне, за да поиска да му взема нещо или за да разбере кога ще се върна. Колко пъти съм стояла на касата в „Теско“ и съм се опитвала да побера всичките си покупки в торбите само защото някой у дома не е помислил навреме.

– Но какво ще правиш, ако имаш проблем? – пита Естер, като все още се мъчи да го побере в главата си.

– Хората са се справяли отлично и преди да имат мобилни телефони – казвам аз.

– Да, някога, през тъмните векове. – Тя се обръща към Джак. – Джак, за бога, купи на съпругата си мобилен телефон!

Джак разперва ръце в знак на поражение.

– С най-голямо удоволствие. Но знам, че дори да го направя, тя няма да го използва.

– Не мога да повярвам, не и щом веднъж разбереш колко е практично.

– Джак е прав, няма да го използвам – потвърждавам.

– Моля те, кажи ми, че имаш компютър.

– Да, разбира се, че имам.

– Може ли тогава да ми дадеш имейл адреса си?

– Естествено. Той е jackangel@court.com.

– Това не е ли адресът на Джак?

– Също и моят.

Тя повдига глава и ме поглежда въпросително през масата.

– Нямаш свой собствен адрес?

– За какво ми е? Двамата с Джак нямаме никакви тайни един от друг. А ако някой ми пише, то е обикновено за да ни покани на вечеря или нещо друго, което засяга и Джак, така че е по-лесно, ако той също вижда съобщенията.

– Особено след като Грейс често забравя да ми каже разни неща – обажда се Джак и ми се усмихва снизходително.

Естер ни оглежда замислено.

– Вие двамата май наистина сте като сиамски близнаци, а? Е, щом нямаш мобилен, предполагам, че ще трябва да прибегнеш до писалка и хартия, за да си запишеш номера ми. Имаш ли химикалка?

Знам, че нямам.

– Не съм сигурна – казвам, като възнамерявам да потърся демонстративно. Посягам за чантата си, която съм окачила на облегалката на стола, но тя я достига първа и ми я подава.

– Боже мой, изглежда празна!

– Не обичам да ми тежи – казвам й, отварям чантата и надничам вътре. – Не, съжалявам, нямам.

– Всичко е наред, аз ще го запиша. – Джак вади мобилния си телефон. – Вече имам домашния ви номер, Естер, от Руфъс, така че защо не ми дадеш мобилния си?

Докато тя му го казва, аз се опитвам отчаяно да го запомня, но се обърквам някъде към края. Затварям очи и се опитвам да възстановя последните няколко цифри, но е невъзможно.

– Благодаря, Естер – казва Джак.

Отварям очи и забелязвам, че Естер ме гледа с любопитство от отсрещната страна на масата.

– Ще го напиша за Грейс, когато се приберем.

– Почакай – 721 или 712 беше в средата? – Естер сбръчква чело. – Все не мога да запомня. Краят е доста лесен – 9146, – но имам проблем с предната част. Можеш ли да провериш, Даян?

Даян вади телефона си и намира номера на Естер.

– 712 е – казва тя.

– О, да – 07517129146. Така ли записа, Джак?

– Да, правилно. Добре, някой за кафе?

Не поръчваме, защото Даян трябва да се връща на работа, а Естер не желае. Джак иска сметката, а Даян и Естер изчезват към тоалетната. На мен също ми се ходи, но не правя опит да ги последвам.

Щом сметката е платена, Джак и аз се сбогуваме с другите и тръгваме към паркинга.

– Е, наслаждава ли се моята съвършена женичка? – пита Джак и ми отваря вратата на колата.

Разпознавам един от неговите въпроси за милион долара.

– Не особено.

– Дори и на десерта, който очакваше с такова нетърпение?

Преглъщам мъчително.

– Не толкова, колкото си мислех.

– Значи, имаше късмет, че Естер пожела да ти помогне, нали?

– Така или иначе нямаше да го изям – казвам му.

– И ме лиши от толкова много удоволствие?

Тръпка преминава през тялото ми.

– Абсолютно.

Той повдига вежди.

– Долавям ли ново надигане на твоя борбен дух? Толкова се радвам. Да ти кажа честно, започваше да ми става скучно. – Хвърля ми развеселен поглед. – Давай, Грейс, чакам те.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР