За буквите и скритото „Под езика“ – художникът Дамян Дамянов за грандиозния си типографски проект (интервю)

0
889

Днес ще ви запозная с Дамян Дамянов – един от най-бързо набиращите популярност съвременни български художници. Името може би ви е познато – от кориците на не един и два книжни бестселъри у нас, сред които „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“, „Брит-Мари беше тук“ и „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ на Фредрик Бакман, „Да четеш ‚Лолита‘ в Техеран“ от Азар Нафизи, „Власт и съпротива“ от Илия Троянов, тазгодишният носител на авторитетната награда Роман на годината на фонд „13 века България“ –Последната територия“ от Момчил Николов, и др.

Всъщност Дамян Дамянов е автор на повече от 1000 реализирани корици, множество филателни издания, плакати и статии по проблемите на плаката и графичния дизайн, публикувани в сп. Prographica. Освен всичко това Дамянов някак намира време и да преподава – бил е асистент в Катедра Плакат и Визуална комуникация в НХА (2007–2015), а от миналата година е асистент в НБУ.

Преди две седмици Дамянов бе отличен с Национална награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване – в категория Илюстратор, за удивителната си работа по новото издание на „Джелсомино в Страната на лъжците“ на Джани Родари и „Любими коледни истории от Джани Родари“.

Поводът за разговора ни тук обаче не са прекрасните корици и илюстрации на Дамянов, а нестандартният му типографски проект „Под езика“, който стартира преди година в неговата фейсбук страница по повод 24 май. През 2017 г. „Под езика“ се разрастна, пренасяйки се и на хартия – в специално самофинансирано от Дамянов типографско издание и мащабна изложба с 60 идеограми, посетени на кирилската азбука, които бяха показани на изложба по време на Пролетния базар на книгата в НДК.

Емилия Николова: Как се роди идеята за „Под езика“?

Дамян Дамянов: Идеята за графична трансформация на буквите, които илюстрират значението на дадена дума се роди случайно. В началото нямах за цел да измисля цяла азбука. По-скоро скицирах няколко от буквите на една от страниците в тефтера си, от който обикновено започва всичко. Постепенно тази графична игра ставаше все по-увличаща. Често пъти откритията идваха пред очите на придружаващи ме приятели, колеги. Допълнително удобство бе, че тъй като подобен графичен експеримент не изисква кой знае каква техническа подготовка, буквите можеха да бъдат скицирани навсякъде и мислени по всяко време. Някои от тях дойдоха докато пиех кафе, други докато чаках на червен светофар, а в трети случаи – докато тичах в парка.

Е.Н.: Защо точно „Под езика“ – откъде идва името на проекта?

Д.Д.: Проектът е графичен експеримент с кирилицата, но също така и игра с езика – на неговите територии и с неговите значения. Името е игра на думи – със значенията на думата език, тъй като самите идеограми са игра на форми и асоциации.  Основна част от него е изследването на слабопознатите му територии, разкриването на неизговорените му нюанси. В по-дълбоките пластове на езика често пъти е най-интересно, там той е най-наситен с трупани през времето значения. Някъде там, дълбоко са и всички перли на езика, благодарение на които четем от и за тези преди нас и пишем за тези след нас. И не на последно място – добре звучащо заглавието е от ключово значение, нали?

Е.Н.: Как подбирате думите, които са изобразени на идеограмите?

Д.Д.: Мисля, че по-скоро думите ме намират, отколкото аз тях. Всички думи в проекта са от ежедневния ни речник. Някои от тях употребяваме толкова често, че са се превърнали в паразитни. Понякога дори тяхната красота или пък дълбочина се губят именно заради изтърканата им употреба. Е, има и някои по-слабо познати думи като „нърд“, „фланьор“ и „шистов газ“, например.

Е.Н.: Как ви хрумна идеята да потърсите шейсетте представители на културния елит в България, които са автори на определенията към всяка от шейсетте идеограми?

Д.Д.: Реших, че проектът трябва да бъде по-отворен, тъй като той обрисува езика ни – анализира го и го илюстрира. А езикът ни е къща, както казва поетът Йосип Ости, която всички ние споделяме като нация. Някои хора познават само отделни стаи в тази къща. Други обикалят доста по-свободно езиковите пространства. Щеше ми се всички участници да споделят как виждат и как живеят в тази къща. Може би да излязат извън нейния уют и с различен поглед да обследват интериора й. Всеки от нас употребява „демокрация“ и всичките й производни, но колко от нас могат да дадат определение, различно от етимологично-учебникарското?

Е.Н.: Разкажете повече за разликата между българската и руската кирилица.

Д.Д.: България е страна (може би единствената?), в която има два стандарта за изписване на буквите от една и съща азбука. Основният проблем е, че в т.нар. руски вариант на кирилицата малките (редовни) букви са всъщност умалени големи (главни) букви. Причините за това са исторически, но най-общо казано, в България по инерция е възприет руският стандарт на буквите за нуждите на книгопечатането. От средата на миналия век обаче големи български художници (Борис Ангелушев, Васил Йончев, Александър Поплилов, Владислав Паскалев, Димитър Трендафилов и др.) са работили за това графиката на българските букви да бъде доближена до латинския принцип и модел. А той е красив, хармоничен и логичен, защото произхожда от естественото движение на ръката, пишеща с перо. Стандартите за големи и малки букви идват от калиграфията, от ръчното изписване на знаците, при което има разлика между големи и малки букви. Малките излизат под и над основната линия, благодарение на което думите придобиват по-разпознаваем силует.  И по-красив, защото във въпросния стандарт, който съществува в латиницата, малките букви са направени от сходни елементи. Така както хората носят морфологичните особености на родителите си и техните родители, така и буквите като малкото п, т, ц, ш, щ например, имат общо ДНК. И още нещо. Няма никаква причина буквата л в българската кирилица да прилича на руската такава – подобна на л с куцо краче. Българската кирилица е създадена въз основа на гръцката азбука и буквата л е всъщност ламбда (главна буква Λ, малка буква λ).

Е.Н.: Върху какви други проекти работите в момента?

Д.Д.: Няколко различни корици, както и една илюстрирана книга за деца.  Предстои публикуването на последната книга от трилогията на Майкъл Добс „Къща от карти“, а също и едно прекрасно лятно четиво: „Луизиана спасява библиотеката“. Работя и върху ново издание на „Живот назаем“ от големия Ерих Мария Ремарк. С огромен хъс започнах илюстрациите към една неиздавана досега на български детска книга на много голям, абсурден и щур руски писател. Името му ще запазя в тайна, макар че вече подсказах доста.

Е.Н.: Какво да очакваме от Дамян Дамянов след „Под езика“?

Д.Д.: Много хора ме попитаха дали се очаква продължение на „Под езика“. Радвам се, че идеята на проекта стигна до толкова много хора, които се запалиха по него, споделяха и го коментираха. Много от тях и се снимаха по време на изложбата в НДК, а някои бяха щастливи да се сдобият с книга или значка, които бяха в лимитиран тираж. Мисля си, че тези хора преоткриха радостта от четенето и откритието на подтекста. Всичко това ме кара да продължа по един или друг начин в тази посока. Най-вероятно ще има своеобразно продължение на цялата тази увличаща всички ни игра, но под каква форма ще се случи все още е неизвестно. Или нека кажа, че засега е само върху страницата на тефтера. Засега…

ИзложбатаПод езика“ бе част от културната програма на Пролетния базар на книгата 2017 г. и се състоя от 23 до 28 май в НДК, Мраморно фоайе.

снимков материал – Дамян Дамянов

 

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР