(Не)познатата история на Юрий Гагарин излиза в книга

0
2624

Историята на Юрий Гагарин, разказана от изтъкнатия режисьор на документални филми Джейми Дорън и учения Пиърс Байзъни, излезе в книга. „Юрий Гагарин. Истината зад легендата” (ИК „Сиела”) се позовава на разсекретени документи от съветската космическа програма и на безброй разговори с близки, колеги и приятели на Юрий Гагарин.

12 април 1961 г. е паметна дата в човешката история – на този ден за първи път човек излита успешно в Космоса! Заради постижението си с кораба „Восток“ Юрий Гагарин бързо се превръща в световна легенда, а един от най-върлите му почитатели е съветският лидер Никита Хрушчов. В годините на Студената война Гагарин е перфектният посланик на успехите на СССР в космическата надпреварата със САЩ, поради което бива изпратен на мащабна обиколка по света. През времето, в което е в СССР, емблематичният пилот се бори упорито да получи още един шанс да полети в Космоса. На 27 март 1968 г. – едва седем години след успешното си излитане в Космоса, Гагарин загива в полет с тренировъчен самолет при неизяснени напълно и до днес обстоятелства. Съветската пропаганда изгражда бляскава легенда около личността му, която често не кореспондира с реалността. След разпадането на СССР обаче има възможност истината да бъде разказана.

Това е целта на режисьора на документални филми Джейми Дорън и учения Пиърс Байзъни, които проследяват живота на пилота в книгата „Юрий Гагарин. Истината зад легендата”.  В съвместния си труд двамата автори се позовават на разсекретени документи от съветската космическа програма и на безброй разговори с близки, колеги и приятели на Юрий Гагарин. От изданието научаваме повече информация и редица слабоизвестни факти за достойния живот на един руски герой, както и за останалите в сянка съветски учени, поставили основите на космическата ера.

Джейми Дорън е режисьор на документални филми, отличен на световно ниво с редица престижни награди. След 7 години работа в BBC Television, Дорън се отдава на независимото кино, концентрирайки творческия си потенциал върху материали, повдигащи завесата на случвалото се в Съветска Русия.

Пиърс Байзъни е учен, автор на множество книги за Космоса, сред които и награждаваната „2001: Filming the Future” – мащабен труд, вдъхновен и посветен на култовия филм „2001: Космическа одисея” на режисьора Стенли Кубрик. Байзъни работи като журналист, води лекции и организира събития, основните теми на които е Космосът.

Преводач на „Юрий Гагарин. Истината зад легендата”от английски е Христо Димитров. Дизайнът на корицата е на художника Дамян Дамянов.

*

Книгата блестящо защитава двете си цели: да разкрие голяма част от мистерията около едно от най-величавите постижения на XX век и да уважи паметта на възпетите и невъзпетите герои от периода.

Moscow Times

Откъс от „Юрий Гагарин. Истината зад легендата”

Повечето космонавти се разбирали добре с Гагарин, ценели чувството му за хумор и щедростта му, харесвали да се веселят и да пият с него, отнасяли се към него като към неоспоримия лидер на каузата им. Мнозина искали да го видят отново в Космоса, но един космонавт имал друга нагласа.
Георгий Тимофеевич Береговой е роден през април 1921 г. и е един от най-възрастните космонавти. Привлечен е в отряда през 1963 г., когато били преразгледани досиетата на първоначално отпадналите по медицински причини през 1959 г. Сред космонавтите само той и Павел Беляев (командирът на Леонов в мисията „Восход-2“) можели да се похвалят с най-голямото отличие за един пилот – участие в истински въздушен бой. Береговой има 186 бойни полета срещу немците по време на Втората световна война, а през октомври 1944 г. е удостоен със званието „Герой на Съветския съюз“. През петдесетте години на миналия век той бил летец изпитател и кандидатствал за космонавт, смятал, че има напълно подходяща квалификация. През 1964 г., до¬ста бързо след постъпването си в отряда, той бива определен за дуб¬льор за планираната мисия „Восход-3“ и се подготвял с абсолютното убеждение, че ще лети на която и да е от следващите мисии. Николай Каманин бил доволен, че до себе си има ветеран от войната . Той покровителствал привличането на Береговой и му осигурил всички шансове да успее в подготовката си.
След смъртта на Корольов ръководството на ОКБ-1 било поето от заместника му Василий Мишин. Той бил добронамерен и пламе¬нен, но не притежавал политическото влияние и практичната лукавост на предшественика си .По един или друг начин графикът на „Вос¬ход-3“ изостанал толкова много, че полетът бил отменен. Мишин ре¬шил да съсредоточи енергията на ОКБ-1 върху „Союз“ и върху доста проблемното разработване на голямата лунна ракета носител Н-1.
Береговой очаквал, че назначението му като дубльор ще бъде прехвърлено безпроблемно върху следващата мисия, първото пилоти¬рано изпитание на новата конфигурация „Союз“. В този момент обаче се намесил Гагарин и поискал позицията за себе си, като използвал всичките си лостове на заместник-директор на Центъра за подготовка на космонавти, за да я получи. Береговой дал да се разбере съвсем ясно, че не е съгласен, и не криел раздразнението си. Веднъж дори нахлул в кабинета на Гагарин в Звездното градче и се получил конфликт. Шофьорът на Гагарин, Фьодор Демчук, понечил да влезе в стаята в не¬подходящ момент и дочул скандала. „Другият мъж беше по-възрастен на години, но още не беше летял в Космоса. Той отправи неприлични забележки към Гагарин и каза, че той бил твърде млад, за да е истин¬ски Герой на Съветския съюз, и прекалено се надувал. Нарече Гагарин парвеню, а той му отвърна: „Докато отговарям аз, ти никога няма да полетиш в Космоса“. Двамата спориха доста дълго.“
Изглежда, че вина имали и двете страни. Береговой не можел да бъде преназначен автоматично за мисията „Союз“, каквото и да си е мислел. Той се подготвял за абсолютно различното оборудване на „Восход“ и бил напълно неподходящ за новия кораб. Нямал и право да хвърля върху Гагарин вината за лошия си късмет, че серията „Восход“ била прекратена, преди той да полети. Но ако съдим по факта, че през 1972 г. Береговой става началник на Звездното градче, той определено е бил амбициозен човек.
След това Демчук със страх казал на Гагарин, че някои други кос-монавти и ръководители от Звездното градче искали също да използват автомобила му и той като обикновен шофьор не можел да им откаже. „Той удари по капака с юмрук и кресна: „Тук има само един командир и той е единственият човек, който може да поръчва колата!“. Никой освен него не можеше да я иска. Изля яда си, а на капака остана лека вдлъбна¬тина.“ Демчук е убеден, че този изблик на нерви бил съвсем нетипичен за Гагарин и се дължал по-скоро на стрес, отколкото на суета.
Ярослав Голованов казва: „Някъде по това време другите космо¬навти започнаха да подхвърлят: „И какво толкова е направил Гагарин? Летял е една обиколка около Земята и само е наблюдавал автоматич¬ните системи на „Восток“. Е, това не е съвсем така, защото, когато той полетя, цялата програма (с космическите полети) стартираше от нулата и той направи нещо изключително важно и смело, тъй като ни¬кой не знаеше какво може да се случи. Не се знаеше дори дали човек би могъл да преглъща в Космоса или да понесе липсата на гравитация. Упреците срещу Гагарин са напълно неоснователни.“
Почти сигурно е, че мърморещите под носа си критици не са били от първите двадесет избрани, а от новия набор, подготвящ се за „Союз“. Смъртта на Корольов лишила Гагарин не само от приятел и наставник, тя му отнела и неговия най-важен политически закрилник в космическата общност точно както падането на Хрушчов го оставило без защита срещу завистливите генерали в Кремъл. Първият космонавт трябвало да води необикновено ожесточена борба да запази позицията си в йерархията на космонавтите и напрежението се отразявало зле на привичната му добро¬намерена натура. Междувременно ОКБ-1 отслабило позициите си под ръководството на Василий Мишин, тъй като той не умеел да се брани от намесата на Кремъл, както правел Корольов. Не можел да се справи и с яростната конкуренция на другите аеро-космически бюра, които се стре¬мели да увеличат собствения си престиж в Космоса.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР