Надолу или нагоре, глупако?

0
133

Глупакът е движещата единица на обществото. Той кара икономиката да се движи. Глупакът кара и коли. Но в тази статия ще ти говоря за глупака, който управлява… асансьор. Да. Той го прави всеки ден. Стои нервно пред вратата на асансьора и натиска копчетата. Първо горното, после долното. Пристъпва от крак на крак и пак ги натиска. Сякаш припомпва на електронна игра, за да убие боса и да мине в следващото ниво. Да, но асансьорът за добро или лошо не е игра с жетони и не се влияе от това колко припомпваме бутоните му.

Глупакът иска да слезе надолу и бърза. Винаги бърза. За това натиска колкото се може повече бутони – горното, долното… качва се на първия дошъл асансьор и… той тръгва нагоре.

„Ха“, изненадва се глупакът. „Ще се повозим,“ нервно коментира на събеседниците, които го гледат леко изненадано, че натиска бутона за партер при положение, че те са избрали посоката нагоре – към 18-тия етаж.

Така глупакът прави един оборот нагоре с асансьора, след което той поема пътя в правилната и желаната от него посока.

Защо ли става това?

Защото глупакът никога не гледа. Невниманието му и бързането му губят неговото време. И сега е моментът да ви издам една тайна. Бутонът със стрелка нагоре показва, че искаме да се возим нагоре. Бутонът със стрелка надолу се натиска, когато искаме да слезем надолу. Логично, нали? Така при наличие на няколко асансьора ще дойде този, който е в нашата посока.

„Брех, да му се невидяло,“ въздъхва глупакът и си казва: „ми чи то, аз от де да знам кой ще дойде първи“. Но инженерите, не предвидили изключителното ниво на тъпота на глупака, са предвидили една проста опция и тя е… първо, че ако натиснем само единия бутон, вместо двата ще викнем само асансьор в нашата посока. Тогава не ни трябват подсказки. Сеш’се?

А така. Но по-съвременните асансьори знаят, че глупакът не е схватлив, за това са направили екранчета, в които пише на къде се движи асансьорът. Не – те не показват, че асансьора идва към нас, а показват накъде ще отиде след като спре на нашия етаж.

И накрая – алчността да хванем асансьора веднага, за да не го изпуснем, чакайки друг, може да ни постави в ситуация да изпуснем много повече, губейки си времето нагоре и надолу в шахтите на сградите.

Споделете това, ако поне веднъж сте се возили с глупака описан тук. Да, и аз съм бил понякога този глупак. От глупост. От нервност. От невнимание. И причината да напиша тази статия е, за да спестя поне 1 минута на всеки от вас, дори и на вашите приятели и глупаците около тях – защото всеки ден някой попада в подобна ситуация и губи по 1 минута от живота си. За годината това прави таман 6 часа… точното време за един прекрасен сън, 2 филма (от мега дългите) или времето за една прекрасна книга.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY