Кратка история на света от Ювал Харари

0
299

За да разберем нашата природа, история и психология трябва да се вмъкнем в умовете на нашите предшественици ловци събирачи. През почти цялата история на вида Homo sapiens живее в търсене на храна. Последните 200 години, през които все повече представители на вида получават прехраната си като градски работници и служители в офиси, както и предшестващите ги 10 000 години, в които повечето преживяват като фермери и скотовъдци, са колкото мигване на окото в сравнение с десетките хиляди години, в които предците ни са ловували и събирали храна.

Процъфтяващото поле на еволюционната психология настоява, че много от нашите днешни социални и психологически характеристики са формирани през тази дълга предземеделска фаза. Дори днес учените от тази област твърдят, че мозъкът и съзнанието ни са адаптирани към живот, посветен на ловуване и събиране. Нашите хранителни навици, нашите конфликти и нашата сексуалност са продукт на начина, по който умовете ни на ловци събирачи взаимодействат с настоящата постиндустриална среда с нейните мегаполиси, самолети, телефони и компютри. Тази среда ни предоставя повече материални ресурси и ни дава възможност да живеем по-дълго в сравнение с което и да било предишно поколение, но често ни кара да се чувстваме отчуждени, депресирани и живеещи под натиск. Ако искаме да разберем защо, твърдят еволюционните психолози, трябва да изследваме света на ловците събирачи, който ни е формирал света, който подсъзнателно ние все още обитаваме.

Защо например хората се тъпчат с висококалорична храна, която не е полезна за тялото? Съвременните благоденстващи общества биват тормозени от бича на наднорменото тегло, който бързо се разпространява и в развиващите се страни. Загадка остава защо прекаляваме с най-сладките и най-мазни храни, ако не помислим върху хранителните навици на нашите предшественици. В саваната и в горите, които те са обитавали, висококалоричната сладка храна е била изключителна рядкост, а храната като цяло никога не е достигала. Типичният събирач преди 30 000 години има достъп само до един вид сладка храна – зрелите плодове. Ако жена от каменната епоха се натъкне на дърво, отрупано със смокини, най-разумната постъпка ще е да изяде колкото може повече от тях на място, преди местната бабуинска банда да опоска дървото. Инстинктът да се нахвърлиш върху висококалоричната храна е вграден в нашите гени. Днес може и да живеем в апартаменти, разположени в многоетажни сгради, и да разполагаме с хладилници, пълни с храна, но нашата ДНК все още мисли, че сме в саваната. Заради това ние сме готови да ометем цялата купа сладолед, която е във фризера, и да я полеем с една голяма чаша кока-кола.

Тази теория за „лакомия ген“ е широко възприета. Други са много по-оспорвани. Например някои еволюционни психолози настояват, че древните групи от събирачи не са се състояли от нуклеарни семейства, крепящи се върху моногамни двойки, а са живели в комуни без частна собственост, без моногамни връзки и дори без отношения на бащинство. В такива групи жената е можела да има сексуални отношения и близки връзки с няколко мъже (и жени) едновременно, като всички заедно отглеждали децата. Тъй като нито един от мъжете не е можел да знае със сигурност кои деца са негови, те са полагали еднакви грижи за всички.

Подобна социална структура не е утопия от епохата на Водолея. Тя е добре документирана при различни животински видове, най-важните сред които са нашите най-близки роднини – обикновените шимпанзета и шимпанзето бонобо. Има дори съвременни култури, в които се практикува колективно бащинство, както е например сред индианците бари. Според вярванията в подобни общества детето не се ражда от сперматозоидите на конкретен мъж, а от натрупването на сперма в утробата. Добрата майка ще се старае да има сексуални отношения с различни мъже, особено когато е бременна, за да може то да се радва на качествата (и на грижите) не само на най-добрия ловец, но и на най-сладкодумния разказвач на истории, на най-силния боец и на най-нежния любовник. Ако това ви звучи глупаво, имайте предвид, че преди развитието на модерните ембриологични издследвания хората не са разполагали със сигурни свидетелства, че бебетата са продукт на един баща, а не на няколко.

Защитниците на тази теория за „древните комуни“ настояват, че честите изневери, с които се отличават съвременните бракове, и често срещаните разводи, както и безбройните психологически комплекси, от които страдат както деца, така и възрастни, са резултат от принудата да се формират нуклеарни семейства и моногамни връзки, които са несъвместими с биологичния ни софтуер.

Много учени яростно отхвърлят тази теория, настоявайки, че и моногамията, и нуклеарното семейство са част от най-присъщите на човешкото поведение модели. Те твърдят, че макар древните общества на ловци събирачи да са били по-егалитарни и с по-комунална структура в сравнение с модерните, те все пак са съставени от отделни клетки, изградени от ревнива двойка и нейните деца. Поради това днес моногамните отношения и нуклеарните семейства са нормата в по-голямата част от културите, жените и мъжете демонстрират изявено собственическо отношение към партньорите и децата си и дори в страни като Северна Корея и Сирия политическата власт се предава от баща на син.

За да се разреши това разногласие и да разберем нашата сексуалност, общество и политика, ние трябва да се запознаем с условията на живот на нашите предци, да изследваме как Homo sapiens е живял в периода между когнитивната революция, настъпила преди 70 000 години, и началото на земеделската революция отпреди около 12 000 години.

Откъс от книгата „Sapiens. Кратка история на човечеството“ на Ювал Харари, издателство: „Изток – Запад“.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР