Какво казва науката за покера?

0
94

Покерът е игра на умения. Науката го потвърждава, а единствено неосведомените го отричат. Скептиците твърдят, че в игра, в която никой няма контрол върху раздадените карти, не може да се разчита на умения. Всъщност, именно липсата на контрол обуславя и непрестанната нужда от развитие на игровите способности. При най-разпространения вариант на покера – Texas Hold’em, всеки играч получава две карти, като при тесте от 52 карти, възможните комбинации са 1326. Като добавим петте карти на масата, които са общи за всички, възможните комбинации между тези в ръцете на играча и тези на масата (общо 7) са 133 милиона. При толкова много възможности не може реалистично да се говори за запаметяване на всички възможни комбинации. И дори да е в способностите на някой играч, то начинът на игра на останалите участници е непредвидим (но не напълно). В следващите редове ще се запознаем с това какво казват математиците и психолозите за играта на покер. Също така ще видим дали науката може да докаже, че за победа в покера са нужни умения (подсказваме: да, нужни са).

Математиката намира повече приложения от тези, с които сме свикнали от ученическите години. Едно от тях е в изчисляването на вероятности в игрите с карти. И докато при блекджекът, например, играчът не разполага с възможност да навигира цялата игра, то в покерът познанията по статистика могат да доведат до победата, както ще видим в следващите примери.

Д-р Рандал Хийб е титулуван икономист и световнопризнат като авторитет в икономическите анализи. Също така е запален покер играч. Освен че е завършил Харвард, както и университети в Чикаго и Вашингтон, Хийб е преподавал в училището по мениджмънт на университета Йейл. Освен като играч, д-р Хийб допринася към покер културата и със свое изследване, което провежда между 2010-2011. По време на проучването Хийб подбира покер играчи и анализира 415 милиона раздавания играни от тях на платформата на Poker Stars. Изследването взима под внимание печалбите на най-добрите десет и най-слабите десет играча, които взимат участие в проучването. Резултатите от едногодишното наблюдение потвърждават твърдението, че покерът е игра на умения. Между април 2010-а и май 2011-а, десетте най-добри играчи прогресивно увеличават печалбите си, докато десетте най-слаби играчи стремително занижават своите резултатите. “Фактът, че печелившите играчи печелят последователно, а губещите – губят последователно, показва, че има разлика в уменията на тези две групи”, коментира Хийб.

Въпреки научното обяснение на същината на покер победите, тази игра не съществува в математически вакуум. Статистическите умения са от полза, както доказват математици и физици. Въпреки това, за цялостното изграждане на един играч е нужно познание и в една друга наука – психологията. Изчисляването на вероятности в контролирана среда под формата на лаборатория е едно, но в реална игрова ситуация емоцията (или “динамиката на масата”, както казва Антонян) играе не по-малка роля от математиката. Майкъл Вонк, физик изследващ елементарните частици, споделя, че към покера го привлича комбинацията от умения в математиката и разчитането на хора. И добавя: “Фактът, че играеш срещу хора, е това, което прави покера интересен, и което позволява да излезеш победител в играта”.

Психологията намира място в покера с две основни функции – като инструмент за изграждане на успешна стратегия и като средство за справяне с психологическото напрежение. А такова в покера, особено при големите турнири на живо, има в изобилие. И то не поради една или две причини. За мнозина покер играчи участието в турнири е основен източник на приходи. Загуба на масата означава загуба на доходи, както и, евентуално, на спонсори. Продължителността на турнирите, която често надхвърля 10 дни и достига дори до 20, също оказва сериозен натиск върху психиката на играчите. Предаването на турнира на живо допринася за стреса на по-стеснителните и неопитни играчи. Личните проблеми на състезателите се още един фактор, който може да донесе напрежение на масата. Добавяйки несигурността при представянето по време на турнирите, когато играч може да бъде на върха в един момент, а в следващия да се озове с незначителен брой чипове за броени минути, и покерът се превръща в емоционална вълна – със своите високи и ниски точки. Затова и най-добрите играчи разполагат не само с добри игрови умения, но и способността да изолират емоционалните амплитуди, които могат да доведат най-големия враг на покера – състоянието “тилт”. При него играчът изпада в неистова еуфория или депресия, което му пречи да взима рационални решения. Рядко ще видите успешен покер играч да подскача от радост или да заридае от тъга по загубените чипове. Подобни реакции може да са естествени за всеки човек, но тяхното проявление на масата не би довело до нищо добро за играча.

Именно справянето с резките емоционални промени, както и важността тези чувства да не бъдат разчетени от останалите играчи, правят покера игра, която развива всестранни умения у практикуващите я. Доколко тези умения ще бъдат развити зависи от нивото на ангажираност на играча с изготвянето на успешна стратегия. А способността на покера да развива умствения и психологически капацитет на играчите е описан от д-р Алън Шуунмейкър (доктор по индустриална психология от Калифорнийския университет) в неговата книга “Психология на покера”. Експертизата на Шуунмейкър не свършва само с играта на карти, който през своята кариера е консултирал компании като IBM, Xerox и Mobil на различни теми свързани с корпоративната психология. Сред ползите от практикуването на покер Шуунмейкър споделя развитието на дисциплина, адаптивност, планиране, концентрация и търпение.

Науката е категорична. Покерът е игра на умения, които се развиват с практика, а паралелно с тях играчите изпъкват в други сфери на своя личен и професионален живот. И ако някой е скептичен към научните трудове, то немалкият брой учени, които с интерес играят покер, е показателен за това, че тази игра разчита на мисълта, а не на безцелно хвърляне на чипове.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР