Интервю с интернет предприемача Александър Ненов за първия му роман „Летящата планета“

0
119

Днес ще ви запозная с Алекс Ненов, но не с онлайн предприемача, чиято дейност е добре известна, а с писателя на sci-fi истории, който още съвсем млад дръзва да пристъпи в необятния свят на научната фантастика. Поводът за този разговор е наскоро излезлият му първи роман „Летящата планета“ – научнофантастична история, която разкрива един колкото антиутопичен, толкова и реалистичен сюжет за бъдещето на Земята и човечеството.

Емилия С. Николова: Вие сте медицински кибернетик по образование, онлайн предприемач по професия и анархист по душа. Как ви хрумна да пишете sci-fi роман?

Александър Ненов: Като човек с толкова различни интересни в различни сфери не е изненада, че хобито ми е и да пиша. Това е вече четвъртата ми книга, но пък е първият ми роман. Причината да се насоча към фантастиката и към писането на художествена литература, е че искам да кажа много повече неща, отколкото мога да включа в своите бизнес книги. Искам да накарам хората не само да мислят за печалба на пари, а за това как могат да променят себе си, живота си, средата около тях и света като цяло. Да се замислят за своята мотивация, за чувствата си, за отношенията между тях и хората наоколо.

Е.С.Н.: Коя е книгата, която ви запали по научната фантастика?

А.Н.: „Фатален срок“ на Майкъл Крайтън. Това е автор, който е използвал 5 различни имена, под които е писал, само за да тества колко е добър наистина, както и дали хората харесват написаното от него не само заради името му. Романите му ми направиха силно впечатление защото включваха изключително модерни технологии, вплетени в интересни сюжети с много и стабилна научна обосновка.

Е.С.Н.: Автор сте на няколко бизнес издания, свързани с професионалните ви занимания (изчерпаната „На 1 клик разстояние“ (2012), „Как да печелим от интернет“ (2015), „Интернет безопасност“ (2016)). Срещнахте ли затруднения, докато писахте първия си роман?

А.Н.: Когато пишеш бизнес книга е лесно – просто споделяш опита си и създаваш най-удобния наръчник. Да, понякога за авторите е сложно да се поставят на мястото на читателя, който не е на „ти“ с нещата, но дългата ми практика и консултирането на хора, които нямат опит в интернет ми даваше преднина в това да звуча адекватно. При писането на роман обаче, трябваше да пиша за съвсем други неща – за емоции, за междуличностни отношения, и трябваше да се поставя на мястото на всички тези различни хора – мъже, жени, деца, умиращи,  влюбващите се, страдащи. На мястото на природозащитници и техните опоненти. Не беше лесно, но беше забавно, защото имаше как да споря сам със себе си.

Е.С.Н.: Писането на художествен или на нехудожествен текст намирате за по-трудно?

А.Н.: Не мога да кажа. Нехудожественият текст е по-скучноват и еднотипен. Художественият се пише сам. Голяма част от текста на този роман, а и на разказите които пиша, просто се изливат в главата ми в най-неочаквани моменти – най-често преди да заспя, докато се разхождам, когато съм на концерт. Понякога гледам сцената, светлините светят в очите ми, а в главата ми се нарежда сюжетът под звуците на музиката, подобно на саундтрак към филма в главата ми.  Често нямам контрол над този процес – нещо, което никога не ми се е случвало при писането на бизнес книгите.

Е.С.Н.: А за по-забавно?

А.Н.: Както четенето, така и писането на художествена литература е по-забавно. Нима някой се забавлява, като чете бизнес книга? Четем тези книги поради нужда. Те са учебници – искаме да научим как да печелим от интернет, как да управляваме времето си, как да реализираме маркетингови кампании, да подобрим психиката си. Но това е знание, което получаваме наготово. Това, което правят романите е да запалят пожари, в които да се родят малки огнища на ново знание и интерпретация на света около нас. Романите ни карат да мислим, да творим, дават ни свобода.

Е.С.Н.: Имате зад гърба си две книги с логата на големи български издателства и две, които сте издал сам. Какви са предимствата на самоиздаването в България?

А.Н.: Не приемам локализирането с територията България. За мен тенденцията на самопубликуването бележи ръст в световен мащаб  и ние трябва да я приветстваме. Издателствата често играят ролята на филтър към пазара на по-голямата част от авторите и техните творби. От една страна това е добре, защото до пазара достига само най-качественото и стойностно. Или поне така твърдят хората от издателствата. От друга страна е добре да се запитаме кой може да решава кое е стойностно и качествено? Ако гледаме мнението на критиците не би трябвало повечето автори да са издавани някога. Изкуството не може да бъде ограничено от един или няколко редактори, пък били те и част от големи издателства. Това е бизнес решение – някой решава дали ще продаде повече от теб или не. Изкуството обаче не се базира на логическите бизнес правила. Затова трябва да го освободим.

Е.С.Н.: А недостатъците?

А.Н.: Не ви разбрах?

Е.С.Н.: Да очакваме ли нов художествен текст от вас скоро?

А.Н.: Странно е, че когато завърших тази книга много хора ме питаха кога ще излезе  продължението или „кога ще е следващата“, а аз не можех изобщо да си представя, че може да има такава, защото нямах никакви идеи за нещо ново… Допреди няколко седмици, когато в рамките на няколко часа всичко се изля в главата ми по време на поредния ми полусън. Иначе казано, ако всичко върви по план, има шанс, освен сборника разкази, планиран за другата година, да имаме и един нов роман, който няма да е втора част на „Летящата планета“, но пък има много тънка нишка, която свързва настроението и основната идея.

Повече за „Летящата планета“ можете да научите тук.

ДЯЛ
предишна статияШалът – един необходим и красив аксесоар
Следваща статияОтбелязваме 100 години от Октомврийската революция

Емилия С. Николова завършва Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 г. и през последните 6 години се занимава активно с PR в сферата на културата, а отскоро – и в туризма. Обича да пътува, да чете, да гледа футбол и да ходи на театър, а малкото си свободно време посвещава с голямо удоволствие на изработката на авторски бижута и чанти. През лятото обикновено се подвизава на Градина, Смокиня или някъде в района край Созопол, а през останалото време е навсякъде, накъдето й видят очите.

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР