„4000 мили“ от Ейми Херцог в Театър 199 – история, изтъкана от обич и хумор

0
710

В последните седмици от театралния сезон 2016/2017 г. столичният Театър 199 представи новата си постановка „4000 мили“ от Ейми Херцог, чиято премиера се състоя на 7 юни. Режисьор на спектакъла е Владимир Люцканов. В представлението участват актьорите Меглена Караламбова и абсолвентите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” Николай Желев, Катерина Стоянова и Елена Иванова. Сценограф е Марина Янева. Преводът на текста е на Искра Ангелова.

 

ЕДНА ИСТОРИЯ ИЗТЪКАНА ОТ ОБИЧ И ХУМОР

Младият Лео прекосява Америка на велосипед от Сиатъл до Ню Йорк. 4000 мили. Пристига посред нощ в апартамента на възрастната си баба Вера в града на небостъргачите. Лео е преживял страшен инцидент по време на своето странстване и сега има нужда от отмора – да събере мислите си, да се опита да възобнови връзката с приятелката си, да се разбере с майка си, да си потърси работа. Момчето намира опора в силния характер на Вера. А за нея той е идеалният отдушник от самотния начин на живот, който тя води след загубата на съпруга си. Двата персонажа са и опаки и своенравни, но чувството им за хумор и любопитството им към едни и същи теми ги сближават. С течение на времето тази близост се задълбочава. Героинята на Меглена Караламбова открива у себе си неподозирано търпение и неподправена нежност към внука си. Николай Желев пък пресъздава узряването на своя Лео с убедителен и деликатен финес. Катерина Стоянова придава убедителна плътност на ролята на целеустремената и ранима приятелка на Лео – Бек. А Елена Иванова е игривата Аманда, която, обаче, не се оказва толкова лекомислена на колкото се прави.

И тримата млади актьори са абсолвенти от класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Владимир Люцканов поставя чисто пиесата „4000 мили”, донесла на младата американска звезда Ейми Херцог наградата „Оуби“ за драматургия, както и номинация за „Пулицър“. Той избягва всякакви опити за ефектна визия и задълбаване в излишен психологизъм, защото героите са достатъчно комплексни и историята помежду им е изпълнена с дълбоко, ненатрапчиво изящество.“

Андрей Филипов

За да прекосиш на колело Америка от Сиатъл до Ню Йорк са ти необходими поне 40 дни. Това са 4000 мили (6400 километра) и дузина щати. Трябват ти много смелост, подготовка и търпение. Защото приключението е дълго и изпълнено с рискове и неочаквани изненади. Още в самото начало настъпват съмненията. Те ще са твой спътник през целия път. Ставите и мускулите са подложени на невъобразимо изпитание. Болката става част от всяко едно задвижване на педалите. Домът и най-обикновените навици започват да ти липсват. И в съзнанието ти трайно се настанява въпросът: за какво правя всичко това? Нима целта да потопиш предната гума на велосипеда в Атлантика (както си направил със задната в Тихия океан) си заслужава тези неистови усилия? И после нещо ще отклони вниманието ти от мъчителните мисли. Пейзажът. Да, гледките са приказни. Край пътя стърчат високи ветропоказатели. Стари багери кръстосват полетата. Или ще навлезеш в гориста местност, уханна като нищо друго на земята. Река тече между магистралата и дърветата. А по залез слънце ще се озовеш в поредното малко градче. Ще позвъниш на някоя врата и в повечето случаи ще бъдеш посрещнат радушно. Домакините ще споделят вечерята си с теб. Ще разкажат за своите семейства и съдби. Ще те разпитат за живота ти. Техните разбирания за нещата може да са коренно различни от твоите, но щедростта им ще те убеди, че човечността е по-съществена от каквито и да било разминавания във възгледите. А после ще ти помогнат да опънеш палатката си в задния им двор. На следващата сутрин, по изгрев слънце, отново поемаш на път. И този ден, както всеки друг, е пълен с неизвестни. Може баирите, които трябва да изкачваш да са непосилно стръмни. Може времето внезапно да се развали и да се разрази жестока буря. Но си длъжен да се бориш докато гръмотевици трещят в небето, а бързите коли профучават опасно близо покрай теб и те обливат с дъждовната вода от асфалта. Краката и белите ти дробове са на предела на силите си. Отново се питаш за какво правиш всичко това. Но вече си се научил да поемаш нещата ден за ден. И си казваш, че човек за нищо на света не би трябвало да пропусне през живота си да види гейзерите в националния парк Йелоустоун. Спираш да се подкрепиш в някое заведение за бързо хранене. И после отново на път. Облаците може би са се разсеяли и картата показва, че следващата права ще е равна. Кончета кротко пасат на ливада. А планините в далечината край магистралата са главозамайващо величествени. Следващ град. Следващ щат. Следващи запознанства. Нови дни. И така целта наближава. И след 312 часа каране, след 65 ябълки, след 9 спукани гуми и три принудителни отбивания в сервизи достигаш Атлантическия бряг в Ню Йорк. Сега трябва да потопиш предната си гума. Дал си всичко от себе си. И си мислиш, че най-важният урок, който си научил по време на своето пътуване е, че без болка няма растеж. И тук се крие отговорът на въпроса: за какво направих всичко това?

Джеси Харт

Ейми Херцог е сред най-известните млади съвременни американски драматурзи. През 2008 г. става носител на наградата „Хелън Мерил“ за изгряващ автор. През 2011 г. „4000 мили“ е финалист за „Пулицър“ и е поставена за първи път в Центъра за театър „Линкълн“. През 2012-та пиесата печели престижната награда „Оуби“ за най-добър текст за сцена. Херцог е носител и на поредица други важни отличия. Внучка на популярния композитор Артър Херцог-младши, Ейми Херцог е женена за именития театрален режисьор Сам Голд, с когото имат две деца.Тя получава своето образование в университета Йейл, където понастоящем води курс по драматургия. Преподавателят ѝ Ричард Нелсън казва: „Тя има огромна дарба за диалог… чист, опростен, изящен и емоционален. Той е жив и лесен за изговаряне. И прекрасен за актьорска изява. Нещо, което изисква талант. Ейми владееше това от самото начало. Тя е топлосърдечна, гледа на героите си със строга симпатия“.

Продуцентът Джим Никола пък споделя: „Това което отличава работата на Херцог е, че когато тя изследва човешкия живот, разглежда личната съдба като неразделна част от обществените и исторически процеси на времето“.

Херцог базира много от персонажите си на конкретни хора. Прототипът за Вера в „4000 мили“ е собствената ѝ баба – Липи, а Лео е изграден по характера на неин братовчед. Сред пиесите на Ейми Херцог срещаме „След революцията“ (2010), „4000 мили“ (2011), „Великият Бог Пан“ (2012), „Белвил“ (2012), „Мери Джейн“ (2016).

4000 мили“ се представя със специалното разрешение на Samuel French, Inc.

Следващите представления в Театър 199 са на 24 юни, 8 и 23 юли.

снимков материал – Театър 199
автор на снимките – Павел Червенков

НЯМА КОМЕНТАРИ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР